Тогава му мина през ум, че стената не е направена от хартия, а е дебела поне шейсет сантиметра и дупката в нея бе просто едно хитро скривалище — таен сейф, който сигурно е там много отдавна.
Внимателно бръкна в тъмния отвор. Пръстите му напипаха нещо. Вдигна една малка кожена торбичка и в момента, в който го направи, прогнилото й дъно се разкъса и от нея се посипаха блестящи, искрящи зрънца, които заподскачаха по пода.
Разбра, че малките зрънца са диаманти. Те се разпръснаха около стълбата и образуваха неправилна фигура, която преливаше в огнени оттенъци. Въпреки че познанията му за диамантите не надвишаваха тези на един среден човек, той бързо си даде сметка, че тези струват цяло състояние. Изглежда, бяха поне стотина, повечето с размери на грахово зърно. Усети, че устата му пресъхва и сърцето му започва лудо да тупти.
Седнал върху петите си, Хаум започна да цъка с език; виетнамците правят така, когато са превъзбудени. Той взе един от диамантите и започна да го разглежда.
Джафи го наблюдаваше.
Последва дълга пауза, след това Хаум вдигна поглед и двамата мъже се втренчиха очи в очи.
С известно колебание, поради напрежението, което Джафи излъчваше, Хаум се усмихна, разкривайки зъбите си със златни коронки.
— Тези диаманти, господине — каза той, — са принадлежали на генерал Гуен Ван То. Полицията ги търси от години.
Много внимателно, сякаш стъпваше в паници, Джафи се спусна по стълбичката и коленичи до прислужника.
Джафи бе много едър мъж — поне метър и деветдесет. Гръдната му обиколка беше колкото на двама европейци среден размер. Като млад бе фанатичен привърженик на физическите упражнения. Беше се занимавал с вдигане на тежести, футбол, бокс и борба. Въпреки че от пет години бе престанал да спортува, той продължаваше да е в много добра форма и когато клекна до Хаум, разликата във физиката между двамата остро изпъкна. До мускулестата маса на Джафи, виетнамецът приличаше на недохранен пигмей.
Джафи вдигна един диамант и го завъртя между пръстите си.
Тези камъни, помисли си той, трябва да струват милион долара, а може би и повече. И кой казва, че Джафи нямал късмет! Забивам проклетия пирон в проклетата стена и се сдобивам с проклето състояние!
Хаум каза:
— Генералът беше много богат човек. Знаеше се, че е купувал диаманти. След това бомбата го уби. Негово превъзходителство ще е много доволен, че диамантите са се намерили.
Джафи усети, че сърцето му леко подскочи. Погледна към Хаум, който се усмихваше щастливо на диамантите в ръката си.
— Какви ги дрънкаш? — попита Джафи. Той се изправи така, че се извиси над клекналия виетнамец. — Какъв генерал?
— Генерал Нгуен Ван То — каза Хаум. — Работеше за французите. Много вреда нанесе, преди да го убие бомбата. Ограби парите на армията и с тях е купил тези диаманти. Бомбата избухнала, преди да успее да избяга.
Джафи се приближи до масата, взе пакет цигари, изтърси една и я запали. Забеляза, че ръката му леко трепери.
— Какво те кара да мислиш, че тези диаманти са принадлежали на генерала? — попита той, и веднага му мина през ум, че това е усложнение.
Изведнъж си припомни, че Хаум е яростен привърженик на сегашния режим и си държи в готварницата снимка на президента Нго Дин Дием. Освен това си спомни, че Хаум ходеше по два пъти седмично на курс по политическа просвета. Изведнъж си даде сметка за значението на тези факти. Просто бе лош късмет, че този виетнамец се бе оказал в стаята, когато Джафи намери диамантите.
Трябваше да подхване нещата много внимателно, помисли си Джафи, ако искаше да задържи диамантите, а той съвсем определено имаше такова намерение.
— На кой друг могат да бъдат? — попита Хаум. Започна да събира диамантите в шепата си. — Тази къща някога е принадлежала на Май Чанг.
Почти без да го слуша, Джафи си мислеше: Това прасе се отнася към диамантите, сякаш те са негова собственост. Ако не внимавам, ще си излезе от тук и ще ги връчи на драгоценния си президент.
— И коя е Май Чанг? — попита той, а съзнанието му се фокусира върху това, как да пласира диамантите. Естествено, не във Виетнам. Трябваше да ги изнесе тайно в Хонконг. Там щеше да ги продаде без проблем.
— Тя бе любовница на генерала — каза презрително Хаум. — Когато той умря, нея я пратиха в затвора. Това е била нейната къща. Вероятно генералът е скрил тези диаманти тук за по-голяма сигурност.