В кабинета на полковник Он-дин-Кук инспекторът правеше доклада си.
— Блеки Ли ме е излъгал, точно както си бях помислил — каза инспекторът. — Той знае кое е момичето. Поисках разрешение този човек да бъде доведен за специален разпит.
Полковникът започна да подръпва мустака си. От полицията на летището бе научил, че е пристигнал Чарли Ли. Отдавна знаеше Чарли Ли. Той бе от хората, които създават неприятности и имат влияние върху околните. Полковникът знаеше, че Чарли доставя опиум на някои от водещите фигури на опозицията. Полковникът не се съмняваше, че Чарли щеше да иде при съответните хора и да настоява да му кажат, защо брат му е бил арестуван и подложен на специален разпит.
— Още не — каза той, — но нека го следят. Отделете за него двама от най-добрите си хора.
— Този човек може да посочи кое е момичето — каза инспекторът. — Днес съм разпитал над двеста души, без да мога да разбера коя е тя. Блеки Ли знае. Ако е толкова важно да я намерим, той може да ни каже.
Полковникът го погледна студено.
— Чухте ме какво казах — още не. Наблюдавайте го.
Инспекторът вдигна рамене и отиде да инструктира двама от най-добрите си хора да наблюдават Блеки Ли. Малко бе закъснял, защото Блеки тъкмо се връщаше от среща с Нан, която бързаше да хване в пет часа автобуса за Тудомо.
Наблюдаван от Йо-Йо, Блеки паркира колата си и влезе в клуба. Йо-Йо беше гладен. Огледа се за Ченг-Сю, от когото обикновено купуваше супа. Старецът не беше на обичайното си място, но Йо-Йо го видя да идва по улицата, балансирайки печката си и казана за супата на дълга бамбукова пръчка, която носеше на рамо.
Ченг-Сю зае позицията си на края на тротоара и като разтриваше насинената си кожа и пъшкаше, раздуха дървените въглища и постави казана със супата върху огъня.
Йо-Йо се приближи до него.
Старецът веднага подхвана жаловити оплаквания и ядни думи срещу полицията и как са го измамили с наградата. Йо-Йо изобщо нямаше представа за какво говори и му каза да мълчи. Но Ченг-Сю преживяваше всичко твърде надълбоко, за да обръща внимание на безразличието на Йо-Йо. Докато бъркаше супата той продължи да мърмори. Изведнъж думата „американец“ събуди интереса на Йо-Йо.
— Какво говориш? — изсъска той. — Какъв американец? Каква награда?
Ченг-Сю извади един смачкан вестник и го показа на Йо-Йо.
Ядосан, защото мразеше да си признава, че не може да чете, Йо-Йо му каза да му я прочете, но в този момент пристигнаха трима клиенти и Ченг-Сю започна да им сипва супа, оставяйки Йо-Йо да се кокори пред неразбираемите букви, кипящ от яд, че е неграмотен.
Беше дошло време за вечеря, клиентите прииждаха и Йо-Йо трябваше да почака. Той изслуша историята на Ченг-Сю как са се отнесли с него в полицията, докато старецът я разказваше отново и отново на всеки нов клиент.
Дали американецът, когото бе видял в къщата в Тудомо, не беше човекът, когото полицията издирваше? Ако е така, тогава момичето — Нан и Блеки Ли също са замесени. Сигурно това бе възможността да изнудва Блеки Ли, за която толкова време бе чакал.
Толкова бе погълнат от това, което Ченг-Сю разказваше за дванайсети път, че не забеляза как Блеки Ли излезе от клуба. Вече бе седем и двайсет. Преди да тръгне за Тудомо, Блеки Ли искаше да се отбие при един богат бижутер, за когото бе сигурен, че ще купи двата диаманта. Цялата работа сигурно щеше да отнеме доста време. Бижутерът щеше да се опита да убеди Блеки Ли, че камъните са съвсем евтини. Сигурно преди да успее да измъкне три хиляди долара, щеше да пропилее няколко часа във вежливо, но неотстъпчиво пазарене. Блеки искаше да е сигурен, че има достатъчно време до срещата с Джафи в единайсет часа.
Когато Йо-Йо успя накрая да накара Ченг-Сю да му прочете статията за отвличането на Джафи, той беше почти сигурен, че Джафи е американецът, когото бе видял на прозореца. Първата му реакция бе да се втурне към службата за сигурност и да си поиска наградата, но като си спомни как се бяха отнесли с Ченг-Сю, реши първо да говори с Блеки. Беше напълно възможно Блеки да му предложи повече от двайсет хиляди пиастри, но когато влезе в клуба установи, че Блеки не е там.
Ю-Лан, която ненавиждаше Йо-Йо, му каза да изчезва. Каза, че съпругът й няма да се върне преди полунощ. Ако той реши, че му трябва Йо-Йо, той ще изпрати да го доведат.
Междувременно и лейтенант Хамбли не бе напреднал особено. Той си тръгна от апартамента на Ан Фай Уа след четири часа. Усещаше се отпуснат и засрамен от себе си. Ядосваше се и защото момичето бе поискало твърде висока цена за своите качества, които според него самия се бяха оказали пълно разочарование. Започна една жалка препирня какъв подарък да й даде и накрая, когато тя започна да крещи с цяло гърло, наложи му се да се раздели със седмичната си заплата и бързо си тръгна от апартамента, преди да са дошли съседите да видят какво става.