Не бе успял да намери вуйчото на тайнственото момиче край храма на Ли-Ван-Дует. И тъй като не говореше виетнамски, не можа да попита кога ще се появи вуйчото. Останалите гадатели го гледаха и се кикотеха притеснено, когато той се опита да им обясни кого търси.
Върна се в офиса си разгорещен и ядосан. Реши да остави нещата настрани до следващата сутрин.
Без да знаят, Джафи и Нан бяха спечелили още един ден.
Единайсета глава
1
Блеки Ли се върна в клуба малко след десет. Беше успял да продаде диамантите за толкова, колкото очакваше. След двучасово пазарене получи за тях две хиляди и деветстотин долара. Заключи парите в сейфа си и слезе в салона за танци, за да поговори с Ю-Лан, преди да тръгне за Тудомо.
Прекосявайки залата към ъгловата маса, на която тя обикновено сядаше, той забеляза със задоволство, че дансингът бе претъпкан.
Като стигна до масата й, той се спря и повдигна вежди. Ю-Лан му каза, че Чарли си е легнал.
Той кимна.
— Изглежда тази нощ ще имам доста работа. Едва ли ще успея да се върна преди един.
Той не бе казал на Ю-Лан какво възнамеряват да правят с Чарли. Не смяташе, че трябва да доверява всичко на жена си, но Ю-Лан усещаше, че се готви нещо сериозно и това я тревожеше. Знаеше, че е безсмислено да задава въпроси или да предупреждава Блеки. Той винаги правеше това, което си науми.
Блеки излезе от клуба и се запъти към мястото, където бе паркирал колата си.
Двама виетнамци в европейски костюми седяха в една кола, близо до колата на Блеки. Пушеха и разговаряха. Когато Блеки излезе от клуба, единият смушка другия. Този, който седеше зад волана завъртя ключа в стартера в момента, в който Блеки запали своята кола.
Те последваха Блеки в оживеното движение през града, докато колата му излезе на шосето Биен Хоа-Тудомо. Бяха опитни полицаи и знаеха, че по това време шосето ще е пусто и Блеки бързо ще усети, че го следят. А ясните инструкции на инспектор Нгок-Лин бяха, че Блеки не бива да разбере, че е под наблюдение.
Шофьорът намали скоростта, остави Блеки да се отдалечи напред и след минута те изгубиха колата от погледа си. Тогава шофьорът бързо се отправи към най-близкия телефон и се обади в полицейския пост на шосето за Биен Хоа. Той описа на дежурния колата на Блеки и му продиктува номера й. Каза му да проследи колата за малко, а след това да съобщи на всички полицейски постове по пътя да имат готовност да следят колата с велосипеди, докато стигне до целта си.
Като излезе на шосето, Блеки започна често-често да поглежда в огледалото, дали не го следят. Нямаше причини да очаква, че ще го следят, но реши да не поема никакъв риск.
Той не забеляза полицая с мотоциклета на двеста метра зад него, защото полицаят караше с изгасени фарове.
Блеки трябваше да спре на полицейския пост на пътя Тудомо-Биен Хоа, който сега бе ремонтиран и работеше. Дежурният полицай провери документите му, след това му махна да върви. Проследи с поглед колата на Блеки, която зави надясно и се насочи към Тудомо. Миля напред имаше полицай, който го изчакваше на велосипеда си. Полицаят влезе в поста и позвъни на полицейския пост в Тудомо, предупреждавайки ги, че Блеки пътува към тях.
Точно в единайсет часа Блеки мина по обраслия с трева път към храма.
Полицаят, който търпеливо чакаше на триста метра по пътя, видя, че фаровете на Блеки изведнъж изчезват в далечината. В тази част на пътя местността бе гола и равна. Полуразрушената кула на храма, чиито остри, тъмни очертания изпъкваха на фона на небето, бе единственото нещо, което полицаят успя да забележи, но след малко острият му поглед различи габаритите на колата на Блеки, която подскачаше по изровения, осеян с дупки път. Разбра, че Блеки се е отклонил от шосето и се е отправил по страничния път към храма.
Той се метна на велосипеда си и започна бързо да върти педалите.
Блеки вкара голямата си кола през портата на храма и я спря вътре. Видя Джафи да излиза от сенките и да се приближава към колата. Зачака в колата.