Джафи отвори вратата и седна на предната седалка до Блеки.
— Е? — гласът му беше остър. — Какво става?
След малко, помисли си Блеки, ще зная дали е намерил всички диаманти или не. Усети, че дланите му са влажни от вълнение и извади носна кърпа да се избърше, преди да каже:
— Брат ми пристигна. Така, както се бях надявал, той ще бъде в състояние да ти помогне. Нан каза ли ти, че ще имаме нужда от повече пари?
Джафи ядосано махна с ръка.
— Няма да ги получите! Вече ви дадох хиляда долара! Откъде смятате, че ще мога да взема толкова пари?
Блеки трепна.
— Трябват ни още две хиляди долара — каза той. — В момента, в който ги получим, ще можем да те измъкнем.
Джафи го погледна много внимателно.
— Как?
— Брат ми познава един пилот в Лаос. Той ще дойде да те вземе с хеликоптер и ще те откара в Крати. От Крати ще бъде съвсем лесно да отлетиш за Хонконг. Можем да уредим нещата така, че да отлетиш още вдругиден.
Джафи се отпусна. Дълбоко си пое дъх. Най-накрая се предприемаха някакви стъпки! Два дни и две нощи той бе сврян в една гореща, душна стаичка и бе толкова отегчен, че имаше чувството, че ще полудее. Бе решен да се измъкне на всяка цена.
— Можем ли да имаме доверие на пилота? — попита той и Блеки усети нетърпението в гласа му.
— Брат ми го познава добре. Можем да му имаме доверие, но той ще иска пари в аванс. Иска три хиляди долара.
— Плати му ти — каза Джафи. — Като стигна в Хонконг, ще си оправяме сметките.
— Много съжалявам, но не мога да направя такова нещо — каза Блеки категорично. — Ако не можеш да ми дадеш още две хиляди долара, просто оттеглям помощта си.
Джафи страшно съжаляваше, че не знае стойността на по-малките диаманти. Беше напълно възможно да пилее цяло състояние, като се разделя с тези камъни, но нямаше друг избор. Категоричните нотки в гласа на Блеки му дадоха да разбере, че Блеки има последната дума.
— Имам още един диамант — каза той. — Той струва хиляда долара. Останалото ще ти платя по-късно.
Блеки поклати глава.
— Много съжалявам, но не ми се иска да вземам диаманти. Имах доста проблеми, докато продам предишните два, които ми даде.
— И колко пари взе за тях?
— По-малко от хиляда долара — излъга Блеки. — Ако този камък, дето ми го даваш, е като другите два, парите от него изобщо няма да стигнат.
Джафи бе донесъл със себе си два диаманта, завити в отделни хартийки. Извади едната хартийка и я подаде на Блеки.
Блеки се наведе напред и разви хартийката на светлината на таблото. Внимателно разгледа камъка. Стори му се съвсем сходен с тези, които вече беше продал. Бе започнал да диша учестено. Чарли се бе оказал прав. Американецът е намерил всички диаманти.
— За този ще мога да взема не повече от петстотин долара — каза Блеки. — Въобще няма да стигнат.
Една огромна ръка се пресегна и го сграбчи за рамото. Пръсти като стоманени щипци се вкопчиха в мазната му плът. Някаква сила го обърна и той се видя лице в лице с Джафи, а сърцето му се сви от страх. Изразът на лицето на американеца го стресна.
— Това е всичко, което имам — каза Джафи бавно и отчетливо. — Нямаш никакъв избор, приятелче. Ако ме хванат, ще им кажа всичко за теб. Те ще открият, че следите на продадените диаманти водят към теб. Знаеш какво ще ти направят, няма нужда да ти казвам. Ще уредиш нещата така, че да мога да изчезна, — в противен случай ще те повлека със себе си.
— Боли ме, господин Джафи — каза Блеки с несигурен глас. Сега си даде сметка с каква лекота Джафи е убил прислужника си. Силата на тези стоманени пръсти го ужаси.
Джафи го пусна.
— Дал съм ти три диаманта. Когато стигна в Хонконг, ще ти дам останалите пари, но дотогава няма да получиш нищо повече.
Мозъкът на Блеки работеше бързо. С тези три диаманта, той имаше повече от четири хиляди долара. Щяха да стигнат, за да се плати на пилота и да се купи самолетен билет за Чарли. Усети, че е опасно да притиска Джафи повече. Направи се, че се колебае, после се усмихна и повдигна тлъстите си рамене.
— Защото ти имам доверие, господин Джафи, значи се договорихме — каза той. — Ще трябва да доплатя разликата от джоба си, но за теб ще го направя.
— Гледай да го направиш — каза Джафи зловещо. — Не забравяй, заловят ли ме, повличам те със себе си.
— И дума да не става, няма да те заловят.
— От теб зависи. — Последва пауза, след това Джафи продължи. — Какъв е сценарият?