Следвайки го нагоре по стълбите, Блеки усети, че го напускат всички приповдигнати чувства. Ако този дребен плъх събереше две и две и получеше четири, той можеше да им съсипе плановете.
В танцовия салон светеше само една лампа. Тя се намираше над касата, където Ю-Лан броеше приходите. Бюрото бе покрито с пари. Тя вдигна поглед към двамата. Леко дръпна глава, когато видя Йо-Йо.
Блеки не й каза нищо. Прекоси залата и стигна до кабинета, следван от Йо-Йо, който се спря за миг, за да позяпа парите на бюрото.
В кабинета Блеки седна зад бюрото си. Йо-Йо застана пред него, като непрекъснато дъвчеше тънкото кожено ремъче на шапката си.
— Е, какво има? — попита Блеки.
— Предлагат двайсет хиляди пиастри срещу информация за американеца — каза Йо-Йо. — Зная, че не е бил отвлечен и мога да посоча мястото, където се намира. Реших да се обадя първо на вас, преди да поискам наградата.
— Какво те кара да мислиш, че това има нещо общо с мен?
Йо-Йо започна да трие някакво петно върху дрехите си.
— А няма ли? — каза той и погледна към Блеки. — Той е човекът, когото видях на прозореца в къщата край Тудомо. Това е човекът, при когото отиде Нан.
— Откъде знаеш?
Йо-Йо вдигна поглед и устните му се разделиха в презрителна усмивка.
— Зная, господин Блеки. Реших първо да дойда при вас. Винаги сте били добри към мен. Не исках да ви забърквам в неприятности.
Блеки дишаше тежко през широките си ноздри. Усети, че сърцето му се свива от страх, но лицето му остана безизразно.
— Защо да ме забъркваш в неприятности?
Йо-Йо вдигна рамене. Нищо не каза.
За да си даде време да помисли, Блеки запали цигара. Докато размахваше клечката, за да я загаси, той каза:
— По-добре ще е да не ходиш в полицията. Мисля си за това момиче. Не искам някое от момичетата, които работят за мен, да изпадне в трудна ситуация, ако мога да направя нещо.
Усмивката на Йо-Йо се разтегна още по-широко.
— Зная, господин Блеки.
— Ами, добре тогава. Дръж се настрана от полицията. Мълчи си. Полицейските информатори не са много популярни в нашите среди.
Йо-Йо кимна.
Последва пауза, след това Блеки продължи:
— За тебе е време да си намериш постоянна работа. Ела да поговорим утре. Ще ти намеря нещо, нещо хубаво — и с едно леко движение, той му показа, че разговорът е приключил и той трябва да си върви.
Йо-Йо не се помръдна.
— А наградата, господин Блеки?
Ще се наложи да му дам парите, помисли си Блеки, но той няма да се спре дотук. Щом ги похарчи, веднага ще дойде за още. Сега вече този дребен плъх ми се качи на главата.
— Полицията няма нищо да ти плати — каза той. — Ще те изслушат, но няма да ти платят. Не е необходимо да ти го казвам.
— Мисля, че ще ми платят, господин Блеки — каза Йо-Йо. — Имам нужда от тези пари. Може би вие бихте предпочели да ми ги дадете.
— Аз ще ти дам работа — каза твърдо Блеки, без да е вътрешно особено твърд. — На твоята възраст трябва да имаш постоянна работа.
— Не искам постоянна работа, господин Блеки — каза Йо-Йо и в гласа му се промъкнаха стоманени нотки. — Искам двайсет хиляди пиастри.
Блеки го изгледа продължително, след това се изправи.
— Почакай тук — каза той — и нищо не пипай.
Той излезе, затваряйки вратата след себе си.
Прекоси залата и стигна до една врата. Тя водеше към апартамента, в който живееха. Изобщо не погледна към Ю-Лан, която го гледаше напрегнато от другия край на залата. Стигна до спалнята на Чарли и влезе.
В стаята мъждукаше нощна лампа под снимката на баща им на една полица на стената. Беше достатъчно светло, за да види брат си, който спеше в другия край на стаята.
В момента, в който Блеки затвори вратата, Чарли скочи и седна в леглото.
— Какво има? — попиша Чарли.
Блеки тихо му разказа за срещата си с Джафи.
— Диамантите са у него — каза той. — Даде ми още един.
Чарли протегна ръка и Блеки му подаде смачканото хартиено топче, в което бе диамантът. Чарли разгледа камъка и кимна.
— Това е още един от моите — каза той. — Той съгласи ли се с цената?
— Да.
— Утре сутрин летя за Пном Пен.
— Има едно усложнение — измърмори Блеки и разказа на Чарли за Йо-Йо.