2
Докато Нан пътуваше в автобуса към Тудомо и лейтенант Хамбли разговаряше по телефона с инспектор Нгок-Лин, Блеки караше брат си към сайгонското летище.
Чарли бе извадил късмет и успя да вземе самолета за Пном Пен, който тръгваше в десет часа. Вече бе изпратил телеграма до Лий Уоткинс, пилотът, който караше пратките с опиум, в която го молеше да го посрещне на летището в Пном Пен.
Докато голямата кола се движеше към летището, двамата братя пътуваха мълчаливо, но умовете им трескаво работеха.
Изведнъж Блеки каза:
— Уоткинс трябва да знае някое сигурно място, където ще може да кацне. Трябва да е близо до Тудомо. Не искам да пътувам дълго с Джафи с колата, това е много рисковано.
Чарли кимна.
— Ще го уредя. — Той замълча и Блеки намали скоростта, за да мине край два бивола, които бавно се движеха по пътя, после Блеки пак ускори и той добави: — Вече е време да решим как ще вземем диамантите от американеца, когато отпътува оттук.
— Мислих за това — каза Блеки. — Струва ми се, че няма да е безопасно да го оставим да стигне до Хонконг с диамантите. Мисля, че ще е най-добре да ги вземем, когато стигне в Крати.
Чарли се замисли по този въпрос. Реши, че Блеки е прав. Щеше да бъде почти невъзможно да вземат диамантите в Хонконг, но в Крати това щеше да е доста просто.
— Да. Веднъж диамантите да напуснат Виетнам, вече няма да има значение. Мога да наема няколко души да се справят с него, след като се договоря с Уоткинс.
Блеки бе разсъждавал по този въпрос в ранните утринни часове. Беше стигнал до определено заключение, но се колебаеше дали да го сподели с брат си. След дълга пауза той се насили и каза:
— Не мога да се доверя на външни хора за тази работа, Чарли. Те могат да откраднат диамантите. Предлагам ти да заминеш с Джафи за Крати. — Той пак замълча и добави: — Ти ще трябва да вземеш диамантите от него.
Чарли трепна.
— Ти си по-млад и по-силен, Блеки — каза той. — Смятам, че ти трябва да идеш.
— И за това съм мислил — каза Блеки, — но има твърде много трудности. Как ще се върна? Не можем да искаме от Уоткинс да ме докара обратно. Нямам камбоджанска виза, а ти имаш. Ти ще трябва да продължиш към Хонконг с диамантите. Не, много съжалявам, Чарли, но ти ще трябва да свършиш тази работа.
— Този американец е опасен — каза Чарли и се раздвижи нервно. — Може би няма да успея да взема диамантите от него.
— И за това съм мислил — каза Блеки. — С него не бива да се поема никакъв риск. Ето как аз виждам нещата. Ще кажеш на американеца, че ще кацнете край Крати. Ще има кола, която ще чака, за да го отведе до летището, за да отлети за Хонконг. Ще се договорите с Уоткинс да кацне на някое уединено място. Ще уредиш там да те чака кола. Ще ти трябва пистолет със заглушител. Когато Уоткинс отпътува, вие с Джафи ще идете до колата. Тя ще е на пътя, недалече от мястото, където ще се приземите. Гледай Джафи да върви пред теб. По пътя ще го застреляш. Не поемай никакъв риск. В цялата работа има два милиона долара. Ако го заплашиш с пистолета и го накараш да ти даде диамантите, той може да успее да ти се измъкне. Този план не ми харесва особено, но нямаме избор. Щом умре, ти вземаш диамантите и отиваш в колата. Ще кажеш на шофьора, че пътникът не е могъл да дойде.
Чарли започна да размишлява над това, което бе казал брат му. За него убийството не бе нищо ново. Преди петнайсет години бе убил една жена, която се опитваше да го изнудва. Не изпитваше никакви угризения за това, че я бе убил. Една вечер бе отишъл в апартамента й под предлог, че иска да си плати месечната вноска, която тя очакваше от него. Беше я ударил по главата, след това я разсъблече и я удави във ваната. Прие се, че се е подхлъзнала, ударила си е главата и се е удавила.
Идеята да се убие Джафи изобщо не смущаваше Чарли. Нямаше на света нещо, което той не би направил за два милиона долара, но той вече не бе същият като преди петнайсет години. Нервите му не бяха така здрави. Плашеше го мисълта да върви през тъмната джунгла с толкова опасен човек като Джафи. Ако Джафи имаше някакви подозрения за това, какво може да му се случи, той сигурно щеше да стреля пръв и най-вероятно щеше да улучи целта си. Чарли нямаше никакво желание да умира. Щеше му се да се измисли някакъв по-безопасен план.
— Забравяш момичето — каза той. — Тя също ще е с нас.
— Не съм я забравил — каза Блеки. Той нарочно не бе споменал Нан. Искаше брат му да свикне първо с мисълта за едно убийство. — И тя ще трябва да умре. Съжалявам, Чарли, но не вярвам американецът да отпътува без момичето. Отначало си мислех да уредя нещата така, че тя да не тръгне с него, но после реших, че е много рисковано. Той може да откаже да пътува, ако тя не е с него. Ще трябва да премахнем и нея.