— Можеш да се разкараш оттук — каза Блеки и остави чашата си на бюрото, — преди да съм те изхвърлил.
Йо-Йо се изкиска.
— Свързана е с вас и с полицията, господин Блеки. Важно е.
Блеки усети, че сърцето му изстина. Не се колеба дълго. Извади портфейла си, отброи пет хиляди пиастри и ги хвърли на бюрото пред Йо-Йо.
— И каква е информацията?
Йо-Йо взе банкнотите.
— Двама полицаи от Службата за сигурност ви следят — каза той. — Те ви последваха тази сутрин, когато тръгнахте с господин Чарли. Когато се върнахте, пак ви следяха. Сега са отвън в колата — черния Ситроен.
Блеки остана няколко секунди неподвижен, вторачен в Йо-Йо, след това с видимо усилие, каза:
— Следващият път, като влизаш тук, чукай на вратата. Сега се махай.
Йо-Йо погледна парите в мръсната си ръка и след това намигна на Блеки.
— Някои имат късмет, някои — нямат. Жал ми е за вас, господин Блеки — и излезе.
В момента, в който вратата се затвори, Блеки скочи и отиде до прозореца. Внимателно погледна през спуснатите щори. Ситроенът беше на улицата. Не можа да види кой е в него, но явно този някой пушеше. От отворения прозорец се издигаше спирала от тютюнев дим.
Какво означаваше това? — питаше се той. — Защо го следяха? Дали подозираха, че е във връзка с Джафи? Или просто го наблюдаваха с надеждата, че ще ги отведе при Нан? Или може би това нямаше нищо общо с Джафи?
Той се дръпна от прозореца, извади носната си кърпичка и избърса лицето си. Усети как по гърба му полазват тръпки. Ако не беше този плъх Йо-Йо, само след десет минути той щеше да излезе да купи пистолета и заглушителя. Ако го бяха спипали в този момент, щяха да го окошарят за две години.
Бавно се върна до бюрото си и седна. Щеше да е най-добре да остане в кабинета си. Ю-Лан можеше да иде за пистолета. Със завист си помисли за Чарли, който бе в безопасност в самолета за Пном Пен. Дали да предупреди Чарли, че полицията ги следи? Поколеба се, след това реши да изчака още малко. Може би това нямаше нищо общо с Джафи. Може би някой се бе разприказвал за онази сделка с валута, която бе станала преди две седмици. Може би полицията го наблюдаваше заради това.
Стана, отиде до шкафа и си наля едно силно уиски, след това се върна на бюрото си и набързо написа една бележка. Извади от портфейла си няколко банкноти, сложи ги в един плик заедно с бележката, запечата плика и го адресира.
След това отиде в салона за танци, където Ю-Лан подреждаше цветя.
— Занеси това писмо на Фет Уо — каза й Блеки. — Вземи пазарска кошница със себе си. Купи плодове и зеленчуци. Фет Уо ще ти даде пакет. Сложи пакета под плодовете и зеленчуците и се върни.
— Какво ще има в пакета? — попита Ю-Лан, а в очите й имаше тревога.
— Не е твоя работа — каза Блеки. — Иди веднага, въпросът е много спешен.
Ю-Лан се поколеба, но като видя, че той не е в настроение и няма да приеме никакво неподчинение, отиде да вземе кошницата.
Блеки се върна в кабинета си. Довърши уискито и се почувства по-спокоен. Застана на прозореца и видя Ю-Лан да върви забързано по улицата към ресторанта на Фет Уо. Никой не тръгна след нея. Мъжът в ситроена продължи да си пуши. Блеки зачака до прозореца. Двайсет минути по-късно Ю-Лан се върна с пълна кошница. Той я пресрещна на входа на клуба.
— Взе ли го? — попита я.
Тя остави кошницата, вдигна някои зеленчуци и измъкна изпод тях здраво стегнат пакет в бежова хартия, завързан с канап.
— Какво става? — попита тя. — Тревожа се. Ти си намислил нещо. Не можеш ли да ми кажеш?
Той пое пакета.
— Не, — каза. — Това е мъжка работа.
Влезе в кабинета си, затвори вратата, заключи я и отвори пакета. Трийсет и осем милиметровият пистолет със заглушител му хареса. Провери магазина, след това отиде до сейфа си и заключи пистолета.
Още два дни, помисли си той. След това диамантите ще са наши. Струваше му се, че това е цяла вечност. Ситроенът продължаваше да стои на мястото си.
Докато наблюдаваше колата и се чудеше какво ли означава това внимание от страна на полицията, инспектор Нгок-Лин стоеше пред бюрото на полковника и докладваше най-подробно за мъртвия полицай, намерен в канавката на пътя за Тудомо.
Беше три и половина. Току-що бяха намерили тялото на полицая. Той бе изчезнал, откакто го бяха изпратили от полицейския пост да проследи колата на Блеки Ли. Инспекторът не можеше да реши дали полицаят е бил убит от бандити или от Джафи.