— Трябва да ида, Стийв — каза тя и го погледна тревожно. — Искам да остана, но след като ги изоставям, за да заживея с теб, мисля, че трябва да им го кажа сама.
— Сигурно имаш право. — Джафи се наведе и я целуна. — Странно момиче си, Нан. Възхищавам ти се за начина, по който възприемаш нещата. Аз не бих могъл така.
— Много си мил.
— Не, не съм — каза той и се намръщи. — Просто съм влюбен в теб. Не бях мил, преди да се науча да те обичам. Сега е лесно да съм мил с теб, но не и с другите. — Той стана от леглото и си обу гащетата, после отиде до сака си, оставен на пода, извади кутийката от лента за машина и се върна при нея. — Не мърдай — каза той, отвори кутийката и нежно изсипа диамантите във вдлъбнатината между гърдите й.
Тя повдигна глава и се загледа в камъните, които проблясваха като светулки върху кафеникавата й кожа. Бяха студени и тя едва потисна тръпката си, когато Джафи започна да подрежда от тях фигурка, като внимателно ги преместваше с пръсти.
— Страхотни са, нали? — каза той. — Погледни ги! Ще ми бъде мъчно да ги продам. Ще подбера най-хубавите и ще дам да ти направят пръстен.
Усещайки диамантите върху кожата си, тя изпита същото чувство, обхванало я някога, когато лежеше във високата трева и по крака й се бе плъзнала змия. Тогава тя бе скочила с писък. Сега, поради удоволствието, което той изпитваше при вида на диамантите върху голите й гърди, тя се пребори с ужаса и овладя импулса си да скочи с писък.
Но не можа да прикрие внезапното стягане на мускулите си и Джафи, озадачен, събра диамантите и ги прибра обратно в кутийката.
— Не зная дали изобщо някога ще се науча да те разбирам, Нан — каза той. — В един момент ти си спокойна и щастлива, а в следващия си изплашена до смърт. Много бих искал да зная какво става в главичката ти.
Тя прокара ръка между гърдите си, сякаш искаше да изтрие спомена за диамантите.
— Понякога и аз се чудя какво става в главата ти, Стийв.
— Сигурно. — Той погледна диамантите още веднъж, преди да сложи капака на кутийката. — Тези камъни ми носят повече радост от всичко на света. Освен теб.
— Радвам се.
Тя стана от леглото. Нямаше да понесе разговор за диамантите дори още един миг. Ако не бяха тези студени камъни, Хаум щеше да е жив и този кошмар, който сега преживяваха изобщо нямаше да се случи.
— Трябва да се обличам. Не искам да изпусна автобуса.
— Има време. — Той се протегна на леглото и запали цигара, докато я наблюдаваше как се облича. Когато отиде до огледалото, за да си оправи косата, той й каза: — Разбираш какво трябва да направиш, нали, Нан? Не трябва да има никаква грешка. Блеки ще дойде да те вземе утре вечер в десет часа. Той ще те докара до стария храм. Аз ще съм там в единайсет. Не вземай много неща… просто една чанта. Като стигнем в Хонконг ще ти купя всичко, което ти е нужно.
— Разбирам.
Тя остави гребена си в чантата, след това извади от нея някакъв малък предмет и се приближи до Джафи. Седна на ръба на леглото и го погледна сериозно.
— Искам да го задържиш докато пак се срещнем.
— Какво е това?
Тя взе ръката му и постави предмета в нея. Той се намръщи и го вдигна пред очите си, за да го разгледа. Беше малък Буда, гравиран върху слонова кост.
— Беше на баща ми — каза тя. — Ще те пази от беда. В него има голяма сила, Стийв. Дръж го у себе си. Докато е у теб няма да ти се случи нищо лошо.
Той се трогна от простичката й вяра.
— Ще го пазя — каза той. Изобщо не му мина през ум каква голяма жертва прави тя, като му дава малкия Буда. Бе носила фигурката със себе си през целия си живот. От нея, черпеше сила и спокойствие. Разделяйки се с нея тя му даваше най-ценното, което имаше. Остави фигурката на Буда на масата до часовника си. — Е, мила, още малко остава. — Той стана и я прегърна. — Ще те чакам. Не бъди толкова сериозна. Всичко ще бъде наред.
— Да. Трябва да вървя. — Тя докосна лицето му с пръсти, след това се наведе напред и го целуна по устните. — Довиждане, Стийв.
Той я изпрати до вратата.
— Ще се видим след трийсет часа и петнайсет минути — каза той и й се усмихна. — Довиждане дотогава. — Прегърна я, после се дръпна назад и я проследи с поглед, докато бързо слизаше по стълбите.
Тя не се обърна назад.