Той отиде до прозореца и я видя как се спуска по прашния път. Възхищаваше се на красивата й стойка и на начина, по който държеше главата си.
По време на пътуването към Сайгон, съзнанието на Нан бе обхванато от ужас, неувереност и нерешителност. Без силата и вярата на Стийв, които я подкрепяха, тя се чувстваше изгубена и сама.
Каза си, че след като приготви вечерята за братята си, ще иде в пагодата на Дакао и ще прекара нощта в молитви. Щеше да запали четири свещи. Съжали, че бе дала фигурката на Буда на Стийв. Той едва ли щеше да я оцени, а без нея, тя се чувстваше изгубена.
Зарадва се, когато най-накрая автобусът пристигна на Централния пазар. Тръгна забързана по тротоара, пълен с търговци на китайска супа, сок от захарна тръстика и сушено месо. Един от търговците размаха пред очите й препарирана змия и се ухили, когато тя извърна глава и ускори крачка.
Вечерното слънце припичаше. Улицата, претъпкана с коли, рикши и велосипеди, бе в непрекъснато движение, което опъваше нервите й до крайност.
Приближавайки към дома си, тя не забеляза черния Ситроен, паркиран на няколко метра от входа. Инспектор Нгок-Лин седеше в колата, до него бе един цивилен полицай. И двамата пушеха. Инспекторът нервно поглеждаше часовника си. Беше шест часа и една минута.
Двамата мъже проследиха с поглед Нан, която влезе в сградата и се спогледаха.
— Може да е тя — каза инспекторът и излезе от колата. — Почакай тук.
Нан изтича по стълбите към втория етаж. Спря се пред вратата на техния апартамент, за да си поеме дъх. Не искаше да изплаши братята си. Нямаше да е лесно да им обясни, че заминава. Трябваше да ги убеди, че е щастлива. Те я обичаха. Ако повярваха, че е щастлива, може би нямаше да се противопоставят на заминаването й.
Внимателно отрепетира една усмивка. Мускулите на лицето й бяха толкова сковани, че усмивката бе направо болезнена. Тя натисна дръжката, бутна вратата и влезе в дневната.
При вида на непознат мъж в средата на стаята, тя рязко се спря. Освен него нямаше никой. Не беше необходимо да й казват, че мъжът е от Службата за сигурност. Протритият европейски костюм, безизразното лице, опипващият поглед можеха да бъдат само на човек от Службата за сигурност.
Тя остана неподвижна, усети как кръвта й се дръпва от сърцето й и по тялото й преминава студена тръпка.
— Вие ли сте Нан Ли Куон? — попита мъжът с твърд, безличен глас.
Тя се опита да каже нещо, но от устата й не излезе нито звук. Чу бързи стъпки по стълбите и след миг на вратата се появи инспектор Нгок-Лин.
Тя го позна. Инспекторът бе добре известен в Сайгон. Спомни си думите на гадателя: Следващите два дни ще бъдат най-критичните в живота ти.
— Вие ли сте Нан Ли Куон? — каза инспекторът, вперил поглед в нея. — Нали Вие сте момиче за танци в клуб „Парадайз“?
— Да.
Тя с мъка произнесе думата.
— Трябва да дойдете с мен — каза инспекторът. Той даде знак на детектива, който мина край тях и отбори вратата. Излезе в коридора и ги зачака.
— Къде е майка ми? — попита Нан.
Инспекторът махна с ръка към вратата на спалнята.
— Елате с мен.
— Не може ли да видя братята си? — попита Нан.
— Сега не — по-късно. — Той я хвана за ръката и я измъкна от стаята.
Детективът вървеше напред, Нан след него, а инспекторът бе последен.
Нан с мъка заслиза по стълбите. Цялата трепереше. Той стисна ръката й, докато стигнаха до долу, след това я пусна.
Детективът ги заведе до колата и отвори задната врата. Нан седна, инспекторът до нея.
Няколко души се спряха, за да видят какво става. Знаеха, че тази кола е на Службата за сигурност и се чудеха какво ли ще правят детективите с Нан.
Колата тръгна към Главната квартира. Оставаше една минута до шест и десет.
Нан седеше сбита в ъгъла. Съзнанието й бе парализирано от ужас. Какво ще стане с нея?
Дали пак ще види Стийв?
Само за две минути колата стигна до Главната квартира. В момента, в който спря в двора, инспекторът изскочи навън.
— Ела — каза той.
Нан слезе от колата. Краката й бяха толкова омекнали, че щеше да падне, ако инспекторът не я беше хванал за лакътя. Той я натика през някакъв вход, после по един коридор, като непрекъснато я буташе грубо пред себе си.
В дъното на коридора имаше врата. Инспекторът почука, отвори я и блъсна Нан в кабинета на полковник Он-дин-Кук.