Двамата екзекутори клечаха от двете страни на вратата. Като видяха полковника, бързо се изправиха.
— Почакайте тук, докато ви повикам — каза той.
Отвори вратата, влезе и я затвори след себе си. Ръката му заопипва стената докато намери ключа за лампата.
Нан бе заслепена от ярката, жестока светлина, която остро светна в очите й. Тогава видя полковника да я гледа. От изражението на лицето му й прилоша.
Стийв! Стийв! — лудо мислеше тя. — Ела и ме спаси! Моля те, ела да ме спасиш!
Но тя знаеше, че Стийв няма да дойде. Това бе моментът, който бе чакала, докато лежеше в тъмното, сигурна, че неизбежно ще настъпи. Това бе моментът, за който се бе опитвала да спечели време, да събере сили, за да мълчи.
Тя мобилизира цялата си воля.
Няма да успее да ме накара да проговоря, каза си тя. Каквото и да ми направи, ще мълча. Искам Стийв да се измъкне. Искам той да бъде щастлив. О, Стийв, Стийв, Стийв, не ме забравяй! Мисли си понякога за мен. Моля те, моля те, не ме забравяй.
В момента, в който полковникът се наведе над нея и сложи ръцете си отгоре й, тя започна да пищи.
Отвън пред стаята, двамата екзекутори пак бяха клекнали до вратата. Нищо не можеше да ги смути, защото стаята, в която бе влязъл полковникът, беше звукоизолирана.
В два и половина на летището пристигна самолетът от Пном Пен.
Блеки Ли седеше в колата си и чакаше брат му да мине митницата и паспортната проверка. Трябваше да положи съвсем съзнателно усилие да не гледа към другата страна на паркинга, където бе черният Ситроен. Колата го бе проследила от клуба. Бе успял да разпознае двамата детективи в нея. Знаеше, че са от Главната квартира на Службата за сигурност.
Той не се тревожеше особено, въпреки че се бе изнервил, че го следваха навсякъде, където отидеше. Ако имаха нещо срещу него, мислеше си той, нямаше да си губят времето, като го следят. Просто щяха да го арестуват. След като бе изкарал дотук, нямаше да го накарат да избяга. Отначало си бе помислил да избяга с хеликоптера с Чарли и Джафи, но това би означавало да изостави не само клуба, но и Ю-Лан. В този клуб бе вложил твърде много пари, за да го напусне щом се мернеше първата опасност.
Чарли Ли излезе от сградата на летището. С леката походка на преуспяващ мъж той се приближи към колата на Блеки.
— Всичко наред ли е? — попита Блеки, като отвори вратата.
— Съвсем задоволително — каза Чарли. — Няма изобщо защо да се тревожим.
Блеки изкара колата на главния път. Погледна в огледалото. Черният Ситроен бавно се движеше след тях.
До Сайгон кара много внимателно. Не каза на Чарли за колата, която ги следваше. Когато се върнеха в клуба, щеше да има време за всичко. Той изслуша това, което Чарли имаше да му каже за уговорката си с Лий Уоткинс.
— Всичко ще бъде без засечка — завърши Чарли, — на него можем да му имаме доверие. Ти взе ли пистолета?
Блеки кимна.
— След като си починеш, смятам, че ще трябва да видиш Нан и да поговориш с нея. Не й казвай нещата в големи подробности, но я предупреди да се приготви до десет. Виж да не вземе прекалено много багаж. Виетнамките са много привързани към вещите си.
— Жалко, че трябва да се занимаваме и с нея — каза Чарли.
— Не можем да го избегнем. Американецът не би тръгнал без нея. Сигурен съм.
Колата се спря пред клуба. Докато двамата слизаха от нея, Блеки забеляза, че ситроенът вече бе паркирал малко по-надолу по улицата. Той не забеляза Йо-Йо, който ги наблюдаваше от сянката на едно дърво срещу входа.
Когато двамата се качиха по стълбите, Йо-Йо се изправи и с небрежна походка влезе в клуба.
Той бе забелязал, че Ю-Лан излезе няколко минути, преди да пристигнат Блеки и брат му. Помисли си, че сигурно клубът ще е пуст и той би могъл да подслуша разговора между двамата братя. Може би от него щеше да разбере какво точно става.
Тихо се промъкна в сградата. В голямото антре нямаше никого. Той прекоси на пръсти дансинга и стигна до вратата към кабинета на Блеки. Чуваха се гласове. Долепи ухо до вратата и се заслуша.
Блеки разказваше на брат си, че го следят от Службата за сигурност. Чарли го слушаше с нарастваща тревога.
— Не разбирам — каза Блеки. — Ако имаха някакви доказателства, щяха да ме арестуват. Може би няма нищо общо с Джафи. Миналият месец имаше една валутна афера.