— Колко е часът? — попита той плахо.
— Единайсет без двайсет.
Джафи рязко се надвеси напред и притисна цевта на пистолета в тила на Чарли.
— Слушай ме внимателно — каза той гневно. — Мисля, че лъжеш! Мисля, че си планирал да ме убиеш, за да пипнеш диамантите! Какво се е случило с Нан? Ще ти пръсна празната глава, ако не ми кажеш!
Чарли си помисли със свито сърце, че тоя е достатъчно луд, за да го направи, и замръзна от ужас. Когато той осъзнае, че тя изобщо няма да дойде, ще ме убие.
— Тя няма да дойде — каза той с треперещ глас. — Страхувах се да ти го кажа по-рано…
Джафи го удари по бузата с цевта на пистолета. Когато Чарли се сви назад, опитвайки се да защити лицето си с ръце, Джафи изскочи от колата. Захвърли пистолета далеч в тъмнината, след това измъкна Чарли, хвана го за реверите и го разтресе.
— Какво се е случило с нея, мръсно жълто копеле? — изкрещя той. — Кажи ми или ще те убия!
— Снощи я арестували — промълви Чарли, като се опитваше да си поеме дъх. — После я отвели в Службата за сигурност.
Джафи пусна дребния човечец. Чарли се олюля, след това рязко се отпусна върху твърдата земя. Остана там, като премигваше срещу огромната сянка, която се бе надвесила над него.
— Службата за сигурност? — повтори Джафи. — Почувства как по гръбнака му премина студена тръпка. Бе чувал разкази какво се случва на хората, отведени за разпит в Службата за сигурност. Жестокостта на полковник Он-дин-Кук бе пословична.
Помисли си какво би могъл да направи един такъв човек на Нан. От тази мисъл му се повдигна.
— А Блеки? — попита той, като се опитваше да не вярва, че на Нан би могло да се случи нещо лошо.
— Блеки е мъртъв — каза Чарли. Вече му бе все едно. — Момичето сигурно също вече е мъртво.
Не, помисли си Джафи, не може тя да е мъртва, не и Нан, но трябва да разбера. Трябва да се върна в Сайгон. Не мога да я зарежа. По дяволите, обичам я. Ще се върна и ще я спася. Ще предложа диамантите срещу свободата й. За мен тя означава много повече, отколкото всичко, което някога съм притежавал.
Но той не помръдна. Слушаше другия глас, който говореше в съзнанието му.
Ами ако е убита? Като се върнеш, само ще пожертваш живота си, при това съвсем напразно. Дори ако тя не е мъртва, това не е филмов сценарий. Никога няма да можеш да се добереш до Сайгон. Трябва да преминеш през три полицейски поста, преди да стигнеш до Службата за сигурност. Може би ще успееш да минеш през първия пост, но не и през и трите. Тръгнеш ли за Сайгон, ще извършиш самоубийство.
Тогава той чу далечния, но безпогрешен звук на приближаващия хеликоптер. Погледна часовника си. Единайсет без десет. Хеликоптерът пристигаше навреме! Той погледна към тъмното небе, сърцето му се разтуптя от вълнение.
Чарли също чу звука. Със залитане, се изправи.
— По-добре да запалим огньовете — каза той.
Той се изправи неуверено, след това тръгна с по-твърда крачка към огъня. Държеше бузата си, където Джафи го бе ударил и тихо пъшкаше.
Джафи остана на мястото си. Пръстите му бяха вкопчени в тенекиената кутия, в която бяха диамантите.
Това е единственият ми шанс да се измъкна оттук. След няколко дни, ще бъда богат. Трябва да тръгвам. Нищо нямаше да излезе от тази работа. Тя е прекрасно момиче, но щеше да бъде лудост да се оженя за нея. Тя нямаше да бъде добра партия за един богат човек. В края на краищата, бе само една виетнамска танцьорка. Тя нямаше да бъде в състояние да установи светски контакти. Сега, когато съм богат, аз ще мога да създам връзки. Трябва да помисля за себе си. Да се върна в Сайгон ще бъде глупост, напълно безсмислена донкихотска постъпка.
Огънят изведнъж лумна ярко. Джафи отстъпи назад, почувствал силата му. Шумът на хеликоптера стана по-силен.
Той мислеше, че тя бе една малка нещастница, неспособна да излъже. Обзалагам се, че когато са започнали да я разпитват, веднага ме е издала. Няма смисъл да мисля за това. Не мисля, че ще й дадат повече от една година. Ще се оправи някак. Тя не е някое американско момиче. Тези виетнамци са свикнали на тежък живот. Чарли бе запалил и другия огън. Хеликоптерът бавно се спускаше. Острието на перката му разсичаше въздуха и започна да вдига прах от изсъхналото оризово поле. Джафи бавно тръгна към мястото, където чакаше Чарли.
Нямаше да я измъчват, помисли си той. Защо ще трябва да я изтезават? Тя не може да лъже и бе изплашена като зайче. Сигурно им е казала всичко, което са искали да знаят. Не, те нямаше да я измъчват. Голям късмет извадих, че се измъкнах.