Хеликоптерът кацна в средата на полето. Лий Уоткинс отвори вратата. Чарли се затича към него.
Джафи извади пистолета си. И той се затича. Стигна до хеликоптера преди Чарли.
— Ти ли си оня тип, когото трябва да закарам до Крати? — попита Уоткинс, като го изгледа от глава до пети.
— Точно така — каза Джафи.
— Скачай вътре — каза Уоткинс. — Искам да тръгвам.
Чарли пристигна запъхтян. Джафи тикна пистолета си в гърдите му.
— Ти няма да дойдеш с мен — каза той. — Я се разкарай оттук! Сам се оправяй и се спасявай от това проклето място!
Чарли отстъпи назад, ужасен при вида на пистолета.
Джафи се качи в кабината.
— Тоя няма ли да дойде с нас? — изкрещя Уоткинс, за да надвика шума на двигателя.
— Не, той няма да дойде — каза Джафи. Държеше пистолета си надолу от неговата страна, така че Уоткинс да не го забележи.
Уоткинс се надвеси над него, махна на Чарли, който стоеше отчаяно и гледаше с напразна надежда и захлопна вратата.
Какво скапано копеле си само! — каза гласът в съзнанието на Джафи. — Ти не заслужаваш да бъдеш обичан. Знаеш, че тя не те е издала. Тя е била в ръцете им от снощи. Ако те бе предала, досега щяха да те пипнат. Е, добре, дано да ти хареса да останеш сам със себе си отсега нататък. Дано да се забавляваш с всичките си пари. Дано успееш да я забравиш, но едва ли.
— Хайде! Давай! — изкрещя разярено Джафи. — Да тръгваме!
Чарли наблюдаваше как хеликоптерът се издига в небето. Изчака, докато се изгуби от погледа му, след това се запъти бавно и тежко към мястото, където бе оставил колата на Блеки.