За моя изненада, тъмнокосият руснак се забързва напред, навежда се, взема клечката и се връща на мястото си на десет метра зад нас.
Сустевич забелязва, че наблюдавам всичко това. Изглежда развеселен.
— Виждате ли? Икономика в действие. Сравнително преимущество. Дейвид Рикардо. Повече ме бива да мисля за бизнес от горкия Ховсеп. Макар че не го бива особено и в събирането на клечки от земята. Всъщност — той хвърля мръснишки поглед към тъмнокосата мутра — в това се представя не толкова зле, колкото бих се представил аз. Аз пък използвам по-добре сивото си вещество.
Казва нещо на руски на Ховсеп. Думите му звучат гневно. С уплашена физиономия мутрата се отпуска на четири крака пред Професора и започва да претърсва тревата, сякаш се мъчи да намери изпуснат диамант. Накрая намира каквото търси — мъничък остатък от клечката — само главичката, превърнала се вече в черно въгленче. Показва я на Професора и отново се отдалечава.
— Изумително — отбелязвам.
Сустевич отново се връща на деловото ми предложение.
— И защо е тази щедрост от ваша страна? Защо ви е да ми предлагате милиони отгоре?
— Защото в замяна ще ви помоля за две неща.
— Да — казва той, сякаш е очаквал, че ще кажа нещо подобно. — Икономиката винаги е свързана с някаква размяна, нали така?
— Точно така — казвам. — Както и да е.
Пристъпвам към храст, подстриган във формата на лебед. Възхищавам се на грижливо изпипаните детайли — тънката шия, вдигнатото ляво крило, сякаш чемширът се кани всеки момент да литне. Прокарвам длан по грациозната шия и се обръщам към Сустевич.
— Мисля, че знаете кой съм.
Очаквам Сустевич да отрече и да продължи да се преструва, че съм поредният посетител от улицата. Но той е прекалено отракан за подобна реакция, а и времето му е скъпо.
— Да — признава той. — Вие сте Кип Ларго. Мошеник. Знам всичко за вас.
— В такъв случай ви е известно как свързвам двата края.
— По не по-различен начин от мен самия. Или от Гучи, Стивън Уин или Ралф Лорън. Не съм ли прав? Вземате парите на хората в замяна на илюзии.
— Оценявам милите ви думи — отвръщам, без да съм съвсем сигурен дали наистина целта е била да са мили.
— И тъй, приятелю мошеник, какво искате от мен?
— Онова, което вие искате от мен. Ще ви дам възможност да инвестирате в едно мое… делово начинание.
— Аха.
— В замяна на което ще получите дял от печалбата.
— И за какво точно начинание става въпрос?
— Боя се, че не мога да ви кажа. Само ще спомена, че се очаква възвръщаемостта да е повече от значителна.
Той кима.
— Аха. — Замисля се. — Завчера ми се обадиха по телефона. Един предприемач, инвестиращ сериозно в електронната търговия. Нали се сещате, книги по интернет. Вино по интернет. Обувки по интернет. Играчки по интернет. Интернет, интернет, интернет. Всичко по интернет.
— Аз лично залагам на витамините.
Сустевич не ми обръща внимание.
— Както и да е, предприемачът ми обещаваше минимум трийсет процента годишно.
— Моето предложение е по-добро — бързо казвам аз.
— O?
— Ще удвоя парите ви за два месеца.
— Ще удвоите парите ми? За два месеца? — Той се обръща към Ховсеп, който е все още блед като платно и трепери от кибритеното фиаско. — Ховсеп, чу ли това? Господин Ларго предлага да удвои парите ми за два месеца. Ти би ли инвестирал в подобна сделка?
Руснакът е смутен. Да не би това да е поредният тест? Замисля се какво да отговори. Накрая гласът му прозвучава неуверено, по-скоро като въпрос, отколкото като отговор:
— Не?
— Не? — повтаря Сустевич, сякаш говори на тъп студент. — Не?
— Не — повтаря Ховсеп. Знам какво си мисли — че при хора като Сустевич увереността в отговора е по-важна от самия отговор. Затова Ховсеп повтаря, като се мъчи да звучи убедително: — Казвам — не инвестирайте в това начинание.
— Не ли? — отново пита Сустевич, повишава тон. — Ела тук. — Прави знак на тъмнокосия руснак да приближи. Ховсеп тръгва уплашено към него.
Професора приближава лицето си на сантиметри от неговото.
— Значи не би инвестирал в сделка, обещаваща да удвои парите ти за два месеца?
— Ами… — Ховсеп отново изглежда несигурен. — Може пък и да го направя.
Грешка. С изненадваща бързина Професора замахва и го зашлевява. Чува се силен плясък.
— Ти да не си идиот? — пита Професора. — Наистина ли не би инвестирал в начинание, което да удвои парите ти за два месеца? Не разбираш ли? Това са шестстотин процента годишна възвръщаемост!