— Ами… да — ще каже господин Джоунс.
В един часа пращате съучастника си на паркинга зад Кмарт. „Сам Смит“ ще спре до жертвата и ще се качи в колата му. Ще извади визитка, на която ще пише нещо от сорта на „Сам Смит, Отдел за вътрешен контрол, Уелс Фарго“.
— Добре се представихте — ще каже и ще поиска плика с парите.
Ще провери съдържанието му. Ще запише най-добросъвестно серийните номера на всяка банкнота върху лист с щампа „Следователски протокол“.
После ще напише разписка за четири хиляди долара и ще я даде на жертвата.
— Пазете я — ще каже. — След края на разследването ще ви върнем парите, плюс още хиляда долара за причиненото неудобство. Само не губете разписката.
— Добре — ще каже жертвата. — А сега какво?
— А сега се прибирате вкъщи и се държите, сякаш не се е случило нищо. Ще ви се обадим довечера да ви кажем как върви разследването. Ще ви помоля само едно нещо, господин Джоунс — не казвайте нито дума на никого. Разследването беше дълго и трудно. Разчуе ли се сега, всичко ще иде по дяволите.
— Разбирам — ще каже господин Джоунс.
Жертвата би могла да се използва още два-три пъти. Искате ли да измъкнете още пари? Обадете му се отново довечера като господин Марли, банков инспектор. Поздравете го за добре свършената работа. Кажете му, че благодарение на него банката и полицията са съкратили списъка на заподозрени касиерки до две или три. Нужни са само още две — или три — тегления, за да се установи със сигурност самоличността на крадлата.
Уредете изтеглянията и срещите със Сам Смит.
Веднага щом измъкнете всичко, с което смятате, че разполага жертвата, или когато се обади чувството ви за мярка, изчезнете за няколко седмици. А по-нататък можете да се върнете за един още по-голям удар.
9
Вечерта ми започва с позвъняване на Питър Рум, програмиста ми. Питър е изненадан да чуе гласа ми. Толкова време съм го отбягвал поради невъзможност да му платя за труда върху MrVitamin.com, че неочакваното ми обаждане се приема едва ли не като посещение на архангел Гавраил.
— Кип? — казва той. — Защо се обаждаш?
— Дължа ти пари — казвам. — Ще ги имам след няколко дни.
— Не, не е чак толкова важно — казва той. Питър е член на елитната каста програмисти в Силициевата долина. За разлика от събратята си, които имат постоянни места в различните компании, тези компютърни десантници скачат от задача на задача и винаги се наемат на временна работа — използват се като скъпа бойна сила, за да спасят някой провалящ се проект, да помогнат за спазването на невъзможни крайни срокове или да пренапишат някоя програма след ужасно сгрешена версия. Това означава необичайно високи тарифи — по двеста-триста долара на час — и понякога си имат агенти като професионалните атлети, чиято работа е да продадат услугите на подопечните си на онзи, който предлага най-добрата цена.
Тези временни работи продължават около месец, понякога два, най-много три — след което програмистите изчезват от реалния делови свят с чекове за половин година работа, за да сърфират на Оаху, да правят преходи в Непал или просто да стоят и да се друсат в апартаментите си в Пало Алто, докато парите не станат на привършване и те не бъдат принудени въпреки нежеланието си да се захванат с поредната задача и всичко да започне отначало.
Обажданията на Питър с надеждата да си прибере няколкото хиляди долара, които му дължа за MrVitamin.com, започнаха преди три седмици. Подозирам, че горе-долу по същото време авоарите му са започнали да се изчерпват и опитваше всичко — дори такива празни надежди като издължаването от моя страна — само и само да отложи работата с някой и друг месец.
А ето че когато му се обаждам и предлагам да си платя, той изведнъж губи интерес. Което означава, че се е хванал на нова работа.
— Не е чак толкова важно, Кип — казва ми. — Когато можеш, тогава.
Неочакваната му отсрочка е лоша новина за мен и за плановете ми. Искам го гладен.
— Знаеш, че държа на думата си. Длъжник съм ти и съм готов да платя. — Всъщност почти готов, мислено се поправям. След няколко дни, веднага щом разполагам с парите на Сустевич. — Освен това искам да се видим. Имам нов проект. Трябва ми съвет от теб.
— Хм — отвръща той. — Няма да стане. Току-що се хванах с нова задача. Чувал ли си за фирмата, в която постъпи Линус? Строго секретната? Която ще започне дейност след три месеца?
— Да, разбира се — лъжа аз.
— Е, няма да го направят — казва Питър, сякаш информацията ще ми хареса.