Выбрать главу

— Ти къде беше?

— Никъде. Тук. Почивах.

— Той там ли е?

— Кой?

Когато попитах, дори аз не бях сигурен кого точно имам предвид — Тоби или Карл.

— Как кой? Тоби.

— Разбира се. В момента е на перкодан. Упоен е.

Помислям си, че да предпишеш перкодан на Тоби е все едно да помолиш взломаджия да пази ключа за сейфа ти. Добра идея на концептуално ниво, лоша на практика.

От екрана на телевизора Сам — барманът, бивш алкохолик и сексуален маниак — пуска някакъв замазващ лаф. Цяла Средна Америка се смее разбиращо.

— Какъв е този шум? — раздразнено пита Силия. — От телевизора ли е?

— Заради копчето за звука е — обяснявам. — Липсва.

— Много е високо.

— Да, трябваше да го оправя. — Иде ми да добавя „само ако жена ми не ме бе довела до банкрут“. Но вместо това казвам: — Просто не ми остава време.

— Какво искаш, Кип?

— Просто да поговоря с Тоби.

— В момента спи. Трябва ли да го будя?

— Не, по-добре недей. — Замислям се. — Обаждам се да разбера дали иска да остане при мен. Докато се възстанови.

— Искаш да живее при теб? — Гласът й звучи изненадано.

— Разбира се — отвръщам. „Предполагам. Може би“. — Ще спя на дивана. Той може да използва леглото ми.

Въпреки появилата се възможност Силия не споделя информация за настаняването в собствената й внушителна къща в Сан Хосе. Може би Тоби има собствена спалня в съседство със стаята на майка му и Карл?

— Е, питай го него — отвръща тя. — Ще ти звънне, когато се събуди.

— Добре.

— А сега отивам да спя — казва Силия. Това не е споделяне на интимни подробности. А предупреждение да не я будя.

— Хубаво.

Мисля, че се кани да затвори. После тя казва нещо напълно неочаквано:

— Радвам се, че те видях вчера. Доста време мина.

— Да — отвръщам. — Жалко, че беше по такъв повод.

— Но той ще се оправи.

— Да — повтарям.

Следва дълго мълчание. И двамата мислим за сина ни.

— Лека нощ, Кип — казва Силия.

— Лека нощ.

Затварям и с изненада откривам, че за един кратък момент тя ми липсва.

10

А сега да завърша с номера Банков инспектор.

Ако сте следвали инструкциите ми дотук, вече сте съдрали десетина хиляди от жертвата си. След като банковите инспектори господин Марли и господин Смит изчезнат от лицето на земята, жертвата ще се усети, че е била измамена. Може дори да се обади на ченгетата, които ще кимат съчувствено, докато записват показанията, след което ще тикнат досието в някой забутан шкаф (няма насилие + няма надежда за намиране на престъпника = няма разследване).

Възможно е обаче жертвата да не съобщи за престъплението. Това е преимуществото при подобни удари. Жертвите рядко споделят, че са били обрани. Във вашия случай господин Джоунс се чувства засрамен. Колко пъти само старецът е чувал от децата си, че е прекалено доверчив, че не може да се оправя със собствените си пари, че е лесна плячка? Това само ще потвърди страховете на младите. Може би ако разберат, че старецът е бил изпържен, ще го обявят за неспособен да се грижи за себе си, ще го пратят в старчески дом и ще го лишат от финансовата му независимост.

Независимо дали ще съобщи за престъплението, или не, старецът ще се чувства нещастен. Как е възможно да е толкова тъп? Ще бъде обсебен от измамата. Ще започне да мечтае за отмъщение. „Само да можех да се докопам до тия мръсници! — ще си мисли. — Само полицията да можеше да ги пипне…“

Тогава се включвате отново. Най-доброто време — около два месеца след първия удар. Сега ще устроите Завръщането на значката. Ето как става това.

На вратата на жертвата се чука. Лицето е ново — на някой, когото не е виждал дотогава. Непознатият се представя като детектив Томас. За да докаже, че е полицай, размахва голяма блестяща златна значка.

Казва, че има страхотна новина за господин Джоунс. Може ли да влезе?

След като се озовава вътре, разкрива новината.

— Заловихме двамата мъже, които са ви измамили. В момента са в ареста. И не само това, ами парите ви все още бяха у тях, така че ще ви ги върнем след няколко дни.

На жертвата й се завива свят. Не може да повярва на късмета си. Толкова е щастлив, че едва чува следващите думи на детектив Томас.

— Има само един проблем — казва той. — Парите, които са взели от вас и които сте изтеглили от банката, са фалшиви. Явно са въртели някаква много сложна операция. Но не се безпокойте. От банката обещаха да възстановят загубите ви, така че няма причина да се безпокоите.

Жертвата въздъхва с облекчение.