С годините обаче започнахме да се отдалечаваме един от друг. Разбира се, първият проблем бе жена ми. Силия от самото начало се отнесе с подозрение към красивото момиче, което представих като „асистент по продажбите“. (През първите десет години от брака ни Силия си мислеше, че работя за „Катърпилар“ като шеф на местния търговски отдел и отговарям за осигуряването на индустриално оборудване за Югоизтока.)
По-сериозният проблем обаче бе самата Бритъни. След първите няколко години тръпката от изпържването на мъже на средна възраст изчезна. Бритъни започна да се уморява и тревожи — как ще я кара нататък и дали няма да свърши зле. Искаше й се истинска и законна кариера. Така че се разделихме, дори без да си го кажем официално. Случи се постепенно — виждахме се все по-рядко, не разговаряхме, докато накрая не осъзнахме, че не сме партньори, а само познати, които не си дължат нищо един на друг.
Тя пребоядиса косата си, смени си името и смали гръдната си обиколка. Днес Джесика Смит, както се нарича, е бизнес дама — режисьор и продуцент на порнокласики от ранга на „Игри в задния двор“ и „Издънени понички“.
За последен път я видях преди четири години. Дойде ми на свиждане в Ломпок, но срещата бе тежка. Прочетох го по лицето й, докато оглеждаше сивата стомана на затвора — радваше се, че аз, а не тя е от другата страна на стъклото.
Оттогава не я бях виждал, нито чувал. До обаждането снощи.
По-късно, докато актьорите и екипът очакват поредните чепове, се срещам с Джесика Смит в офиса й — малко помещение с фикус, бюро и лавици с видеокасети — вероятно последните й продукции.
— Искаш ли вода? — пита тя.
— От крана или бутилирана?
— Много смешно. — Тя отваря малкия хладилник под бюрото си, изважда бутилка минерална вода и ми я подхвърля.
Махам капачката и отпивам. Разглеждам я.
— Много добре изглеждаш — казвам накрая.
— Нима? — Тя докосва косата си като изненадана матрона, която не е чувала подобни комплименти от години и за момент й се струва, че й се подиграват. После разбирам, че наистина й е станало приятно.
— Сериозно — настоявам аз: така и така съм започнал.
— А ти? Как я караш?
— Криво-ляво.
— Излезе най-сетне.
— Не могат да държат зад решетките цяла вечност един добър човек.
— Сега добър човек ли си?
— Временно.
Тя ме оглежда — лицето, косата, шкембето ми.
— Изглеждаш… добре.
Подминавам явната й лъжа.
— Как върви бизнесът?
— Доста добре. — Тя кима, мъчи се да убеди сама себе си. — Да, добре. Миналия месец спечелих наградата на Асоциацията на розовите филмопроизводители.
— За кой филм? „Сапунисването на Ръгни Райън“ ли?
— Много смешно — отвръща тя. — Между другото, това е филм за гейове. Интересно, че си чувал за него.
— Останах страшно впечатлен от режисьорската ти работа. — Махам към харвардските декори. — Господи, колежите явно са се променили, откакто аз бях студент.
— Стига си се заяждал.
— Съжалявам.
Наистина съжалявам. Истината е, че завиждам. Тя се измъкна от играта и не попадна в затвора, а излезе на светло и сега прави добри пари с „Ариа Видео“. За разлика от нея, моят първи опит да стана порядъчен ме прати в Ломпок, а вторият ме накара да кисна по осем часа на ден в химическото чистене.
— Просто ми е тъжно за самия мен — казвам.
— Недей — казва тя. — Не ти отива.
Усмихва се. Все още е прекрасна, но следите на възрастта вече се забелязват по лицето й — бръчиците около очите, кожата под врата. Дали ще е подходяща за номера? Ще успее ли да съблазни Едуард Нейпиър, да привлече вниманието му, да легне гола в леглото му и да спечели доверието му?
— Какво гледаш? — пита тя.
— Нищо.
— Зяпаш ме странно. — Тя присвива очи. — Какво има? Мислиш си, че изглеждам стар,
— Не.
— Виж какво, Кип — казва тя. — Ти изглеждаш стар. Аз… аз съм все още сочен задник.
Разпервам ръце в знак, че се предавам.
— Добре.
— Разбираш ли ме?
— Да.
Макар да са минали четири години, сякаш изобщо не сме се разделяли. Виждам от другата страна на бюрото не курва или измамница, а човека (едва сега осъзнавам), с когото искам да живея — трийсет и шест годишна жена, която няма нищо против да поръча китайска храна за вкъщи в дъждовна вечер, да се гуши пред телевизора, да гледа филма и да заспива в обятията ми.