Естествено все пак трябва да се зачудите на телефонното обаждане.
Четири години не сте се чували с някоя жена, а после тя ни в клин, ни в ръкав ви се обажда да ви каже здрасти точно когато планирате удар. Каква е вероятността да се случи подобно нещо?
13
На три пъти се опитвах да променя коренно живота си и на три пъти се провалях, така че може би е време да спра с експериментите.
Първи опит: когато бях на двайсет, казах на баща си, че вече няма да вървя по пътя му; че ми е дошло до гуша от мамене и лъжи, от озъртане през рамо, от страх да не ме спипат. Записах се в Куийнс Колидж към Нюйоркския университет с намерението да стана юрист, защото ми се струваше, че стражарите се забавляват много повече от апашите.
Баща ми реагира с тиха ярост, тъй като бях обидил всичко, което бе постигнал през живота си. В известен смисъл имаше право. Престана да ми говори, но въпреки това последната дума бе негова — започна да умира, сякаш за да ми направи гадно. Пожълтял, вмирисан, прикован към леглото, той прекара последните девет месеца в апартамента си, като остави майка ми да търси начини да плати натрупаните от него дългове — безнадеждните суми, които дължеше на какви ли не опасни хора. Накрая напуснах колежа, върнах се на улицата — Пакети за балами, Наддавания за пода, Съпружески капани — и изплатих дълговете на родителите си. Двамата умряха в рамките на половин година, а след това вече бе твърде късно — така и не се опитах да продължа обучението си. Баща ми излезе победител и сигурно се смееше в гроба си.
Втори опит: когато бях на четиридесет и пет, най-сетне уверен в себе си — с двайсет години закъснение. Огледах се към преуспелите хора, които познавах — порядъчни типове, които никога не бяха престъпвали закона, никога не се бяха страхували от проблясващите червени и сини светлини в огледалото за задно виждане — и осъзнах, че съм по-хитър и умен от всички тях. Реших, че мога да имам онова, което имаха те — безличен живот, къща в предградията на Ел Ей, басейн в задния двор, две коли в гаража. Щом тези мудни и неамбициозни типове можеха да успеят в бизнеса си — в законния си бизнес, — значи същото важеше и за мен.
Затова си седнах на четирибуквието и се опитах да измисля идеалния бизнес за един порядъчен човек; нещо, което можеше да ми позволи да печеля от недостатъците на другите — от техния мързел, суета, липса на самоконтрол.
Така се роди „Диетичното тесте“.
Представете си, че печелите по 49.95 долара за тесте карти, което може да се купи само за осемдесет и девет цента от търговската компания „Шунзин“ в Тайпе, Тайван! После си представете, че продавате по едно от тях на всеки американец с наднормено тегло, който е прекалено мързелив или тъп, за да направи очевадното — да яде по-малко и да се упражнява повече.
Това бе Диетичното тесте. За първите три месеца продадох дванайсет хиляди тестета с обща печалба около 480000 долара. Нито за миг не погледнах назад.
Скоро се появиха басейнът, къщата в предградието и двете коли в гаража. Можех да си позволя да запиша Тоби в частно училище в Лос Анджелис. Бракът ми със Силия се заздрави. Жена ми в крайна сметка излезе права.
Как всичко отиде по дяволите ли? Това е най-трудното за обясняване — че никога не съм имал намерение да мамя; че най-много от всичко исках да успея по законен начин, но в крайна сметка бях предаден от една могъща и безмилостна сила — собствената ми природа.
Всичко започна съвсем просто. Открих, че мога да продавам картите, като ги рекламирам в някой телешоп в късните часове. Започнах да купувам по половин час в най-затънтените местни канали — от 3:00 до 3:30 в Мюнис, Индиана; от 2:45 до 3:15 в Скрантън, Пенсилвания. Беше като магия. Никога дотогава не бях изпитвал евклидовото съвършенство на капитализма, според което всеки вложен в късна телевизионна реклама долар носи точно четири долара печалба. Сметките бяха безпогрешни, логиката — неизбежна: разбира се, че трябваше да рекламирам още повече! И още по-бързо! Всеки блок телевизионно време означаваше нова кола, нова пристройка към къщата или още една година за Тоби в подготвителното училище на Сейнт Олбън.
Скоро обаче открих, че в съвършената ми логика има сериозно несъвършенство. Налагаше се да вадя пари, преди да видя печалбата. Телевизионните канали искаха да им се плаща предварително, три месеца преди да ми позволят да излъча рекламите си. Господин Юн Ли Ан от Тайпе също искаше парите ми два месеца преди да се съгласи да отпечата десет хиляди тестета карти със снимки на пържоли и моркови.