— Нещо такова.
Елиху обмисля чутото, навежда се напред, взема резен пушено филе, поставя го върху филийка хляб, отхапва.
— Знаеш, че ще те спипат — казва накрая.
— Какво те кара да мислиш така?
— Прекалено много акули. Сустевич, Нейпиър. Както си тръгнал, защо не изпържиш и президента?
Правя се на изненадан, сякаш не съм се сетил,
— Чакай малко, и той ли е тук?
— Дори да отмъкнеш парите, ще те намерят.
— Ще използвам болт. Ще ги разкарам.
— Прекалено хитри са.
— Може да се направи.
— Всичко може да се направи — признава Елиху. — Въпросът е дали ти точно си човекът.
— Нямам друг избор.
— Разбира се, че имаш.
— Тоби има нужда от мен.
— Тоби е голям мъж. Сам си решава.
— Не мога да позволя да го убият.
— Качи го на някой влак. Накарай го да изчезне за няколко месеца.
— Не го познаваш.
Елиху свива рамене, сякаш за да покаже, че и няма никакво желание да го познава.
— Какво искаш от мен?
— Някои имена. Играчи. Хора за болта. Трябва да изглеждат убедителни. Тип ФБР.
— Мога да ти помогна, разбира се.
Елиху изплюва костилка от маслина в шепата си и я хвърля под масата. Кучето отваря с надежда очи, вижда костилката и ги затваря.
— Нейпиър се появи в новините неотдавна — казва домакинът ми, сякаш продължава разговор, който водим вече двайсет минути. — Заради онова казино, което се опитва да купи.
— „Трокадеро“ — казвам аз.
— Хората само за това говорят „Ще го купи ли Нейпиър?“ „Има ли толкова пари?“ — Имитира тъпи еснафски гласове. — „Еее, така се надявам да спечели наддаването“. „Иии, онези европейци покачват залога с двайсет и пет процента!“ Знаеш ли какво казвам аз? На кого му пука? На кого му пука дали казиното е на един или на друг богаташ? Така и така ще изгубиш парите си в него независимо чие име пише на вратата.
— Хората обичат бизнесмените — казвам. — Те са новите знаменитости.
— А какво стана със старите?
— Още са си тук. Те са новите бизнесмени.
— Знаеш ли на какво ми прилича това? Че Нейпиър се е изхвърлил. Въвлякъл се е във войната с наддаванията, а няма парите. И сигурно бързо му трябва солидна сума. — Елиху ме поглежда косо. — Но ти вече и сам си се досетил, нали?
Свивам рамене.
— С една крачка напред, както винаги. — Замълчава. Изплюва нова костилка в шепа, хвърля я. — Така да бъде. Ще ти дам имена за болта.
— Благодаря, Елиху — казвам. — Има и още нещо.
Той вперва поглед в мен.
— Като дойде моментът, ще трябва да взема назаем малко пари.
— Колко?
— Само за пет дни. Ти ще ги управляваш. Вече разполагам със средства, само че не са ликвидни.
— Колко?
— Петнайсет милиона. В диаманти.
— Господи, Кип, направо ме убиваш.
— Ще получиш обичайния дял. Пет процента на ден.
— Какво ще правиш с петнайсет милиона в диаманти?
— Ще върна парите, които дължа на човека, от когото крада.
Той поклаща глава. Замисля се.
— Нали знаеш, че ще те спипат?
Не си правя труда да отговоря. Пък и той не очаква подобно нещо.
15
На жаргона на мошениците болт е един от начините да разкараш жертвата си. Самата дума се отнася за златната значка, с която се представят ченгетата.
За мошеника обаче болтът означава нещо друго. Болт е, когато насред удара се появява фалшиво ченге и започне да задава въпроси, а може и дори да се опита да арестува някого.
Болтовете се използват в края на измамата — за да подплашите жертвата и да не й позволите да се обърне към истинската полиция.
Много по-добре е в края на удара да бъдеш арестуван от фалшиво ченге, вместо от истинско. Вярвайте ми. Случвали са ми се и двете неща. С фалшивите ченгета винаги можеш да се разбереш по-лесно.
16
В Пало Алто спирам при Севернокалифорнийска банка, за да открия сметка на името на фирмата ми — „Пития Корпорейшън", новоосновано акционерно дружество със седалище в Делауер. В нея няма нищо освен стоте долара, които превеждам от личната си разплащателна сметка.
Връщам се в квартирата си. Набирам номера, даден ми от Професора на сбогуване. Отговаря ми познат глас с руски акцент.
— Да, ало?
— Дмитрий, Кип Ларго се обажда — казвам.
— Да — отвръща той.
— Помниш ли ме? Онзи с киселината?
— Да.
— Готов съм за превода. Знаеш какво имам предвид, нали?
— Да.
— Имаш ли нещо за писане?
— Да.
Диктувам му номера на сметката и инструкциите за трансфера.