Виждам го в отсрещния край на помещението. Висок е като филмова звезда, мургав и красив. От загара му (придобит на едномачтовата му яхта в Пасифика или на почивка в Сейнт Барт) зъбите му изглеждат необичайно бели и остри като хирургически инструменти. Има светлосини очи и дори докато бъбри с групичката подлизурковци около себе си, погледът му хищно обхожда пространството зад тях — също като лъв, оглеждащ своята част от саваната.
— Мисля, че ви познавам — чувам да ми казва нечий женски глас. Усещам как тестисите ми се свиват. Възможно ли е ударът да се провали, преди още да е започнал, само защото някоя заядлива дописничка на „Уолстрийт Джърнъл“ ме е разпознала като Краля на Диетичното тесте?
Обръщам се. Пред мен е Лорън Нейпиър. Облечена е в тъмносиня рокля, русата й коса е прибрана назад в пищен кок, задържан с две абаносови шноли. Лицето й се е оправило напълно — няма никакви синини по очите, а дори и да има, те са майсторски прикрити с грим.
— Не, не ме познавате. — Думите ми прозвучават едва ли не като съвет.
— И какъв по-точно сте вие? Репортер? Или от някой пресцентър?
— Предприемач — отвръщам с гордост. Посочвам панталоните и ризата. — Не си ли личи?
— Мислех си, че всички предприемачи са млади и блестящи.
— Какво ви кара да мислите, че не съм млад?
Към нас се присъединява жена с азиатски черти, бележник и миниатюрен диктофон.
— Госпожо Нейпиър — започва тя, без да ми обръща внимание. — Аз съм Дженифър X. Чин от „Информейшън 2.0“.
— Приятно ми е — казва Лорън Нейпиър.
— Какво мислите за партито на съпруга ви?
— Мисля, че е приказно — казва Лорън Нейпиър в диктофона, без да се замисли нито за миг. — Много се вълнуваме, че сме тук, в самия център на технологичната революция.
— Забелязвате ли някакви разлики между Силициевата долина и Лас Вегас?
— Да — отвръща Лорън Нейпиър. — Около петнайсет градуса по Фаренхайт.
Дженифър X. Чин се разсмива и си го записва в бележника. Накрая се обръща към мен.
— А вие сте?
Поглеждам над рамото й и виждам Джес да минава покрай Ед Нейпиър. Завъртява задник като стръв и се насочва към близкия бар. Забелязвам как Нейпиър я проследява с очи.
— Франклин Едисън — казвам аз. — Компанията ми се казва „Пития“.
— Ед Нейпиър инвестира ли в нея? — пита Дженифър X. Чин.
— Все още не — отвръщам. — Но храним надежди.
— И с какво се занимава компанията ви?
Ед Нейпиър казва нещо на групата подлизурковци, които сякаш попиват всяка негова дума. Двама от младежите — мургави, несръчни, вероятно индийски компютърни инженери — се усмихват и кимат ентусиазирано, сякаш той е Ганеша и им разяснява тайните на кармата. Самият Ед Нейпиър пуска мегаватова усмивка, ръкува се с един-двама и тръгва към бара след Джес.
— С какво се занимаваме ли — повтарям аз, сякаш идеята, че една компания трябва да се занимава с нещо, е безнадеждно остаряла. Впервам поглед в Дженифър X. Чин. — Боя се, че не мога да ви кажа.
— Стелт разработки? — разбиращо пита тя.
— Може и така да се каже — отвръщам. — Строго секретно е. Знам обаче със сигурност, че ще променим света.
— Мога ли да цитирам думите ви?
— Не.
— Наистина ли?
— Наистина.
Изглежда смутена. Явно в неимоверно богатата й двайсетмесечна журналистическа кариера никой не й е отказвал да бъде цитиран. Не знае как да постъпи.
Решавам да й помогна.
— Ако ми дадете визитката си, бих могъл да се свържа с вас по-нататък, когато ми бъде позволено да говоря.
— Ще го направите ли? — Очите й грейват. Може би от отпуснатия дъртак в крайна сметка ще излезе интересна история. — Ще съм ви много благодарна.
— За мен ще е удоволствие.
Тя ми подава визитка. Правя се, че я разучавам внимателно. Прибирам я в джоба на ризата си. По-нататък може да се окаже удобна за изплюване на дъвка.
— А сега трябва да вървя — казвам загадъчно. — Беше ми приятно да се запознаем, госпожице Чин. — Обръщам се към Лорън Нейпиър. — И с вас също, ъъъ…
— Лорън — казва тя.
— Лорън — повтарям аз.
— И на мен ми беше приятно — казва Лорън и стиска ръката ми. — Успех, с каквото и да се занимавате. Надявам се то да промени и моя свят.
Усмихвам се и я оставям да отговаря на проникновените въпроси на Дженифър X. Чин за разликата между партитата в Лac Вегас и Силициевата долина.