Можете да запитате защо му е на някой да купува стоки на фирма, която навремето е произвеждала рибено масло от черен дроб на треска, но сега не прави нищо. Определено подобна инвестиция би била глупост, сравнима само с инвестирането в интернет компании, губещи по един долар на всеки петдесет цента продажби, или пък на фирми, предлагащи безплатни услуги с надеждата да направят пари в далечното бъдеще. И наистина, инвестицията си е чиста глупост. Разбира се, освен ако не знаете, че цената на една акция на HPPR ще скочи от десет цента на десет долара.
Ако разполагате с подобна информация, определено ще поискате да притежавате много акции на HPPR. Ще се опитате да купите колкото се може повече. Толкова, колкото можете да си позволите.
Важно е Тоби и Джес да присъстват на срещата с Харис Стюарт. Това също е част от номера. Част от онова, което съм планирал още от първия ден.
Сигурно идеята ми е хрумнала от Дот Ком Хлапето в „Блоуфиш“. Сякаш беше преди цяла вечност…
Хлапето се мъчеше да изпържи италианеца с месестите ръчища и грамадния пръстен с плочка. Помните ли? Каза му — ето четиридесет долара на пода. Колко залагаш, за да ги спечелиш?
И едрият тъпак си помисли — четиридесет долара? Ще заложа трийсет и ще изляза с десет печалба!
Същата идея е и тук. Колко ще платите, за да притежавате HPPR, ако знаете, че акциите й ще се продават по десет долара? Ще ги купите ли за пет? За седем? По дяволите, та дори и за девет?
Сигурно тогава ми хрумна.
А сега, докато слизам в асансьора от кантората в гаража, се сещам нещо друго. Дот Ком Хлапето се опита да извърти номера, но се озова проснат на бара със стиснато гърло и изкаран въздух. За малко да му светят маслото. Аз бях инвеститорът, който го спаси в последния момент.
Да. Има какво да се питате. Ако се окажа проснат на бара и почти удушен, кой ли ще се опита да спаси мен?
36
Питър го няма.
Не се появи на срещата с адвокатите.
Няма го в офиса. Не отговаря нито на домашния си, нито на мобилния телефон. Клетката му е чиста, опразнена от снимки и музикални компактдискове; останала е само плетеница от кабели там, където неотдавна се намираше компютърът му.
Не е само това — Джес идва при мен и ми подава запечатан плик. Върху него с почерка на Питър е написано „Кип Ларго“.
— Намерих го в конферентната зала, на джагата.
Гледа ме странно. Сякаш знае, че й погаждам номер, но се чувства задължена да продължи играта. На лицето й се чете нещо средно между любопитство и възмущение. Любопитство докъде ще стигна и възмущение, че не съм й казал предварително. Но — както ще се опитам да й обясня по-нататък — това е за нейно добро.
Пъхам пръст под капака на плика и установявам, че лепилото е все още мокро. Сигурно Питър го е надписал и е излязъл, докато сме били в адвокатската кантора. Само след час ще се е качил в самолета и ще лети към някое далечно място.
Поне се надявам да е така. За негово добро.
Отварям плика. Вътре има написана на ръка бележка върху зелена хартия за писма, каквато обикновено си купуват програмистите. Прочитам я и казвам на Джес:
— Обади се на Нейпиър.
— Какво пише?
— Обади се на Нейпиър — повтарям, сгъвам листа и го прибирам в джоба си.
За първи път през осемнайсетте години, откакто познавам Джесика Смит (бивша Бритъни Даймънд), тя ме поглежда с нещо подобно на омраза. Защото подозрението й е потвърдено — не й вярвам.
Гневът и обидата й изглеждат съвсем истинска. Казвам си обаче, че цели двайсет години е мамила хора; естествено, че реакцията й ще изглежда истинска. Тя е професионалистка. Това й е работата.
Нейпиър се появява след двайсет минути с две мускулести притурки. Цялата лъжлива любезност от последните дни — напрегнатата учтивост към екипа, широката усмивка, момчешкият ентусиазъм от схемата — всичко това е изчезнало. Сега той си е старият Нейпиър — онзи, който наглеждаше работата върху зъбите ми в бетонната стая в дома си, който заплашваше да ни преследва и да ни убие, ако го издъним.
— Какво става? — пита той, докато бърза по коридора. Мутрите му го следват по петите.
— Питър — казвам аз. Нейпиър пристъпва към мен. Подавам му бележката на Питър.
В нея пише:
Съжалявам, Кип,
Трябва да спреш. Опасно е. Скоро рутърите ще бъдат изключени. Съжалявам.