Выбрать главу

Питър.

П.П. Заминавам на дълга ваканция. Моля, не се опитвай да ме намериш.

Нейпиър смачква бележката и я пъха в джоба на сакото си. Влизаме в конферентната зала при Джес и Тоби, които седят смълчани на масата.

— Какво означава това „Скоро рутърите ще бъдат изключени“? ~ пита Нейпиър.

— Означава — край на играта.

Нейпиър присвива очи към мен. Опитва се да проумее думите ми.

Обяснявам:

— Кутиите, които прехващат нарежданията… онази, която ти показах в Манхатън, сещаш ли се? Програмирани са да се свързват с офиса на всеки четиридесет и осем часа. Това е елемент от системата за сигурност. Ако не получат правилния код, ще изтрият паметта си и ще се изключат.

— Тогава се погрижи да получат правилния код…

— Не е толкова лесно. Питър е изтрил програмата.

— Изтрил я е? — Нейпиър ме поглежда, сякаш съм пълен идиот. — И ти си му позволил?

— Не съм му позволявал. Просто го е направил.

— Ама че лайненце — казва Нейпиър, но по изражението му знам, че вече изобщо не мисли за Питър. Вълнуват го други неща — като например как да спаси схемата.

— С колко време разполагаме? — пита накрая.

— Рутърите се свързаха снощи — отвръща Тоби. — Значи Питър би трябвало да е изтрил всичко тази сутрин.

— Значи имаме време до утре вечерта — казва Нейпиър.

— До утре вечерта? За какво? — питам аз.

Нейпиър отново ме поглежда донякъде със съжаление, донякъде с омраза: „По-тъп не можа ли да се родиш? “

— За да приберем парите — обяснява ми.

— Не разбирам — казвам аз. — Всичко свърши. След два дни „Пития“ ще престане да работи. Никой от нас не е програмист. Не можем да възстановим програмата. Трябва ни Питър.

— Можем да я ползваме до утре вечер, преди системата да се е изключила, вярно ли е?

— Да.

— Добре тогава. Нямаме нужда от повече. Само още един ден. Утре ще последваме съвета на „Пития“ и ще направим голямата търговия. Още един ден. Повече не ми трябва.

— Сега разбирам — казва Тоби, след като Нейпиър си тръгва. — Ще измъкнем парите му, без да се усети.

— Аз пък не разбирам — казва Джес. Още ми е ядосана, че я държа в неведение.

Тоби се усмихва и започва ентусиазирано да обяснява. Сигурно за първи път в академичния си живот проявява естествен афинитет към темата — най-сетне да се прояви като най-умното хлапе в класа.

— Утре „Пития“ ще каже на Нейпиър да купи акции. А всички ние знаем кои точно акции ще предложи.

Чак сега Джес схваща.

— Аха. HPPR. Която Кип вече притежава…

— Татко плати триста бона за цялата компания. Сега притежава десет милиона акции от нея. За колко смяташ да ги продадеш, татко?

— Не знам. — Свивам рамене. — Как ви звучи по десет долара на акция?

Тоби се усмихва и кима. Вече няма съмнение — аз съм Най-страхотният татко на света.

— Значи продаваш на Нейпиър десет милиона акции по десет долара едната. Измъкваш се със сто милиона. Той си остава с безполезните акции. И изобщо не разбира, че именно ти си взел парите му.

— Мисля, че би могъл да се опита да направи разследване и да се обърне към властите — казвам. — Само че ще му се наложи да обясни защо е прехващал федерални комуникации и е манипулирал цените на борсата. Така че се съмнявам да вдигне много шум.

От физиономията на Тоби личи, че е омагьосан от цялата система.

— Колко блестящо — казва той. — Плащаш по три цента за акция, а после я продаваш за десет долара.

— Да — казвам тихо. — Ирационално преувеличаване, предполагам.

37

На жаргона на мошениците „плондер“ е гумен мехур, пълен с топла пилешка кръв.

Плондерът е друг начин да разкараш вече остриганата жертва. В самия край на удара някой от мошениците крие плондера в устата си. В момента, когато жертвата изгуби всичко, един мошеник се нахвърля срещу друг, като размахва пистолет. Крещи нещо, например: „Как можа да заложиш на погрешния кон?“ („Защо купи тъкмо от тези акции?“ Или „Защо заложи всичко на червено? Казах на черно!“)

Следва изстрел. Мошеникът е на земята. Жертвата се навежда да го разгледа. От устата на мошеника бликва струйка топла кръв и опръсква жертвата. Другите участници в измамата се втурват напред и разделят насъбралите се. „Трупът“ е изнесен. Жертвата се инструктира да бяга — да напусне града, да не споменава на никого за видяното, да не би някой да го заподозре, че е участвал не само във финансови машинации, но и в убийство…