Наслаждаваше се на драмата. На ролята. Не разбираше нещо основно — в Големия удар някои хора не играят роли.
Тичам обратно в апартамента и отивам при телефона. В същото време Тоби излиза от банята.
— Добре, приключих — започва той, но вижда пребледнялото ми лице и нещото в ръката ми с дългата червена коса. Заковава се на място, прави крачка назад. — Какво, по дяволите…
Игнорирам го, навеждам се, вдигам слушалката.
— Мръсник — почти викам.
— Та аз ви правя услуга — отвръща Сустевич. — Никакви отказали се играчи.
— Той не беше случаен. А част от номера.
— Е, откъде бих могъл аз да знам за това? — Тонът на руснака е леко развеселен, сякаш без да иска е уговорил две официални срещи на различни места. — Изнесе се от офиса ви, нали така?
— Къде е сега?
— О, отдавна го няма. Не искаме блюстителите на закона да открият тялото му. Не и преди да ми се издължите.
— Защо го направихте?
— Приемете го като предупреждение, господин Лapго. Вече разбирате, че това не е игра.
— Никога не съм казвал, че е игра.
— В неделя, господин Ларго. Дванайсет милиона долара. Е, рибено тако.
Затваря.
Пъхам плитката на Питър в найлонов плик и го връзвам, сякаш вътре има кучешко лайно. По-късно на път за офиса ще спрем при един контейнер зад парка край старите офиси на Интуит. Там, сред хартиените отпадъци и празни тонер касети, скалпът на Питър ще намери последното си жилище в Силициевата долина.
40
Как Сустевич е разбрал, че Питър Рум се е отказал? Как е научил, че се е махнал от офиса, че е излязъл от играта? Нима някой му е казал? Разбира се.
Но кой?
Знам го в душата си, но трябва да съм сигурен, преди да действам.
41
Изхвърляме скалпа на Питър в контейнера и продължаваме към офиса.
— Не казвай на Джесика — заръчвам на Тоби.
— Какво да не й казвам?
Знае много добре какво имам предвид, но иска да го изрека на глас.
— За Питър.
Не искам да разбира, защото не съм сигурен как ще реагира. Не мога да си позволя да откачи и да изгуби самообладание. Не мога да си позволя още един случаен електрон наоколо. За нейно и за свое собствено добро.
— Татко, мисля, че сме длъжни да й кажем истината.
— Така ли мислиш? Благодаря, че ми каза.
Той млъква.
Когато пристигаме, Джес вече е в офиса. Не поздравява. Още е бясна.
— Написах изявлението, както помоли — казва и ми подава един лист.
Пало Алто, 28 август.
Днес Протеинови продукти Халифакс обяви пълна реорганизация и смяна на стратегическите цели. Компанията, която през изминалите седем години е акционерно дружество и бе доставчик на хранителни продукти, обяви, че ще промени името си на Зип Интернет Маркетинг и ще стане един от големите играчи в електронната търговия. Ще бъде създаден вертикален бизнес портал, ориентиран най-вече към изграждането на интернет общности и електронна търговия…
Към края на първия абзац текстът започва да ми върви бавно, сякаш съм попаднал в тресавище. Не мога да продължа нататък.
— Идеално — казвам. — Пусни го по жицата.
Изявлението е камуфлаж, отвличане на вниманието. По-късно хората ще започнат да задават въпроси. Защо само за няколко дни цената на HPPR е скочила от три цента на десет долара?
За щастие всеки проявил любопитство ще може да открие изявлението — че Протеини Халифакс ще се преименуват в Зип Интернет Маркетинг, че фирмата за производство на рибено масло ще се преобрази в „бизнес портал“ и създател на „интернет общности“. Неимоверният скок на цените ще се разглежда като пореден пример за интернет манията, а не като доказателство за измама за сто милиона долара.
В осем и половина съм седнал зад бюрото си и очаквам Нейпиър да се появи и всичко най-сетне да приключи. Усещам как Джесика застава зад мен.
— Знаеш ли, странно е — казва тя.
— Кое?
— Виж това. — Тя се пресяга през рамото ми към клавиатурата. Усещам допира на гърдите й в гърба си. Подозирам, че го прави нарочно, сякаш за да ми каже: „Усещаш ли какво няма никога да те огрее?“
Затварям очи. За момент се опитвам да си се представя в леглото с нея, след като всичко приключи. Но дали изобщо ще приключи?
— Виждаш ли? — казва тя. Сепвам се и отново се връщам в реалния свят. На екрана виждам борсова графика с абревиатурата HPPR.