— Какво?
— Цената вече се покачва. Вдигнала се е от три цента до пет долара за последните двайсет и четири часа.
— От твоето изявление е. От ония приказки за бизнес портали и електронни търговии.
— Още не съм го пратила. Ще бъде публикувано най-рано след половин час.
— Странно — казвам аз.
— Кой би поискал да плаща пет долара за никому ненужна фирма за рибено масло?
— Добър въпрос.
42
Чували ли сте за номера с безценното куче?
Ето как се прави. Някакъв тип влиза в бара, води кучето си. Обръща се към бармана.
— Здрасти. Ще ми направиш ли една услуга? Имам интервю за работа отсреща. Ще наглеждаш ли кучето за един час, докато ме няма?
Барманът казва — разбира се, нямаш проблем, остави си кучето.
— Само че те моля да го държиш под око. Медалист е — казва собственикът и излиза.
Няколко минути по-късно в бара влиза добре изглеждащ господин с ролекс и скъп костюм. От него направо вони на пари. Хвърля поглед към вързаното за един от столовете куче и казва:
— Господи, великолепен е! Прилича досущ на Мъфи, кучето от детството ми. Как бих искал да подаря такова на моя син. — Обръща се към бармана. — Вижте, господине, искам да купя кучето ви. Кажете цената. Хиляда долара? Не, чакайте. Да ги направим две хиляди.
— Съжалявам, приятел, не става — отвръща барманът. — Кучето не е мое. Собственикът му ще се върне след около час.
Богаташът си поглежда ролекса.
— Един час? Не мога да чакам толкова. Но пък може би ще се съгласите да ми направите една услуга. Ето визитката ми. Просто я дайте на собственика и го помолете да ми се обади.
— Няма проблем — казва барманът.
И богаташът си тръгва.
Час по-късно собственикът на кучето се връща в бара. Почти плаче.
— Това е — казва той. — Всичко е свършено. Отново ме отхвърлиха. Вече не мога да си позволя да плащам наема. Безнадеждно е. — Поглежда кучето си. — И определено не мога да си позволя да се грижа за него. — Вдига очи към бармана. — Виж, знам, че е прекалено от моя страна, но кучето май те харесва. Защо не го задържиш? Купи го от мен. За две-три стотачки. Какво ще кажеш?
Барманът може да избира. Или да разкрие, че има визитка на непознат, готов да плати за кучето две хилядарки, или да задържи тази информация за себе си. Повечето предпочитат втората възможност.
Затова барманът се съгласява да купи кучето с идеята да се обади на Чичко Паричко и след час-два да си възстанови парите с печалба.
Транзакцията приключва и бившият собственик на кучето излиза от бара.
За жалост барманът със закъснение открива, че телефонният номер от визитката е измислен и че кучето, за което се е изръсил триста долара, е мелез, взет безплатно от някой кучкарник.
43
Вече е време да продам собствения си пес за повече, отколкото струва в действителност.
Нейпиър се появява в девет. Този път без мутри, както сме се разбрали предварително.
Върви по коридора и потърква ръце в детинско ликуване.
— Добре — казва той. — Да направим стотина милиона долара.
Влиза бодро в конферентната зала, оглежда се, вижда Тоби и Джес.
— Кой знае как да работи с това чудо?
— Аз ще се заема. — Отивам в дъното на помещението, свалям екрана! Бъркам под масата, напипвам копчето, включвам компютъра. Тоби изкуцуква и включва проектора.
— Днес ще е малко по-различно — обявява Нейпиър. — Казваш ми кои акции да купувам, а аз се обаждам на моя човек, който върти търговията от моята сметка. Не че ти нямам доверие.
— Няма проблем — казвам аз. — А как ще се разберем за моя дял?
— Твоят дял? — повтаря Нейпиър и се усмихва. — Да бе, твоят дял. Ще се разберем после. — По изражението ми явно разбира, че му нямам кой знае колко доверие. — Не се безпокой, Кип. Репутацията ми винаги върви преди мен. Аз пристигам после.
Репутацията на Нейпиър наистина върви пред него, точно както катафалката върви пред погребалната процесия. Репутация, пълна с неспазени обещания и разтурени сделки, със забързани споразумения в последната минута преди съдебния спор и (в случай, че партньорът се окаже прекалено голям инат) със зловещи и внезапни изчезвания. С други думи, Нейпиър е от хората, от които бихте поискали парите преди услугата.
Днес обаче случаят явно няма да е такъв. Нейпиър се пресяга през масата и придърпва спикърфона. Набира номер.
— Дерик — обажда се нечий глас по телефона.
— Аз съм — казва Нейпиър. — Готов ли си?
— Напълно.