Типове като мен усещат нещата с кокалите си. Моите казват, че историята тепърва започва.
2
Пакетът за балами действа по следния начин.
Излезли сте от супермаркета и вървите към колата си. Срещу вас върви хубаво момиче. Усмихвате се един на друг. Тъкмо докато се разминавате, тя поглежда надолу и изведнъж се заковава на място.
— Леле, вижте!
Проследявате погледа й. Намерила е кафява книжна торба. Двайсетачките направо се изсипват навън.
Тя се навежда и вдига торбата. Вади дебела колкото неделен вестник пачка двайсетачки и прелиства банкнотите.
— Господи — казва. Поглежда вътре и вижда сгънат лист. Подава ви го. — Господине, прочетете го. Аз ще преброя парите.
Докато брои пачката, вие разгъвате бележката и я прочитате на глас. В нея пише нещо от сорта на: „Тироне, това е твоят дял от сделката. Вече платих на ченгетата. Ти плати на пласьора, както се разбрахме. Ще се видим в Кабо. Хуан“.
Събирате две и две.
— Парите са от продажба на дрога — казвате.
Въдичарката (както наричат момичето) е приключила с преброяването.
— Тук има над пет хиляди! — прошепва високо. — Какво ще правим?
Преди да успеете да отворите уста, към вас се приближава костюмиран млад мъж. Това е чадърът — вторият мошеник.
— Вижте, не искам да се намесвам, но по-добре не размахвайте толкова пари пред очите на всички — обръща се той към младата жена. — Кварталът не е от най-безопасните.
— Ама ние ги намерихме — отвръща тя и се обръща към вас. — Покажете му бележката.
Подавате му бележката. Костюмираният млад мъж я прочита и заявява:
— Това са наркопари.
— Може би трябва да ги предадем някъде? — обажда се момичето. — Да ги оставим в супермаркета, някой може да си ги потърси.
Мъжът се усмихва на наивността й и казва:
— Едва ли са много наркопласьорите, които биха решили да си потърсят парите в супермаркет.
— В такъв случай можем ли да ги задържим? — пита момичето.
— Не знам. — Мъжът свива рамене. — Всъщност вижте какво. Работя в една кантора. Шефът ми е известен адвокат. Сто на сто ще знае какво трябва да се направи. Работата ми е на три пресечки оттук. Ако искате, ще ида да го питам какво да правите с парите.
— Добре — казва момичето.
Чадърът заминава уж да говори с шефа си. В действителност тръгва към най-близката закусвалня и си взима поничка и кафе.
— Вижте, господине, не искам да оставате с погрешно впечатление — казва междувременно хубавото момиче. — Възпитана съм да съм честна и откровена с хората. Намерихме парите заедно. Така че половината са ваши, нали?
Благодарите й за почтеността.
Скоро чадърът се връща.
— Говорих с шефа. Каза, че спокойно можете да задържите парите. Ако искате всичко да е напълно законно обаче, ще трябва да ги отбележите в данъчните си декларации в края на годината. Но като цяло сте абсолютно чисти.
Докато мислите дали наистина ще си направите труда да впишете половината от петте хиляди в данъчната си декларация, младият мъж добавя още малко информация:
— Единственото условие е, че трябва да изчакате трийсет дни, докато парите станат по право ваши. През следващия месец нямате право да похарчите нито цент от тях.
— Няма проблем — казва момичето. — Двамата с господина — има предвид вас — просто ще ги задържим за един месец. После се замисля и се обръща към вас. — Вижте какво, отскоро съм тук. Още нямам дори банкова сметка. Защо парите да не останат у вас?
И ви подава кафявата книжна торба.
Преди да я вземете, младият мъж се намесва и я бута обратно към момичето.
— Ехей — казва той. — Чакайте малко. — Поглежда я, сякаш вижда най-тъпото същество на планетата. — Вие изобщо не го познавате. Откъде сте сигурна, че няма да прибере всичко за себе си?
Момичето се ядосва.
— Вижте какво, оценявам помощта ви. Дори ще ви дам част от моя дял, заради изгубеното време и безпокойството. Но няма да допусна да говорите по такъв начин за господина. Нали намерихме парите заедно. Имам му пълно доверие.
Чадърът заема отбранителна позиция.
— Добре, извинявайте. Парите са си ваши. Правете каквото искате. — Прави кратка пауза. — Просто исках да кажа, че ако се каните да дадете няколко хиляди долара на непознат, би трябвало поне да знаете дали заслужава доверие. Би трябвало да покаже известна добросъвестност, нали така.
Впили сте поглед в торбата с пари. Тя е само на няколко сантиметра от вас. Не издържате.
— Какво искате да кажете с това „добросъвестност“?