Мутрата се изнизва без нито дума. Нейпиър не поглежда към мен. Прицелва се и удря с щеката. Бялата топка удря без спин четворката, която отлита направо в ъгловия джоб. Това е Ед Нейпиър, обобщен в едно-единствено движение на китката — ударите му са силни, брутални и директни. Никакви леки финтове от спонта. Никакви леки докосвания.
Започва да избира позиция за следващия удар — петицата в страничния джоб.
— Е, добре свършена работа — казва той, без да вдига очи.
— Да — отвръщам аз.
Нейпиър удря с щеката; петицата изсвистява по филца и пада в коженото джобче.
Накрая Нейпиър ме поглежда. Подпира щеката на масата.
— Не изглеждаш щастливо за човек, който току-що е гушнал двайсет милиона.
Свивам рамене. Искам да обясня, че тази победа върви със своята висока цена. Най-лошите ми страхове са се потвърдили. Но защо да си правя труда? Нейпиър не е от хората, които ще тръгнат да се чудят и маят върху едно предателство. Той просто се справя с проблема. Със завъртане на китката. Силно, брутално, директно.
— Как са ти зъбите?
— Горе-долу.
Той се заглежда в устата ми. Ухилвам му се като шестокласник на откриването на учебната година.
— Приличаш на баба ми, мир на праха й. Цветовете са различни.
— Ще ги оправя.
— Съжалявам за станалото — казва Нейпиър. — Джеки прояви малко повече… ентусиазъм.
— Като в борбата — казвам.
— Моля?
— Нищо. — Мисля си как двамата с Тоби седяхме на дивана пред телевизора и гледахме Убийствената осмица и Франки Юмрука. Беше забавно. Докато го имаше.
— Да пием. — Нейпиър отива до мозаечния бар в ъгъла на дневната и пълни две чаши уиски. Подава ми едната. — Скоч — казва и вдига чашата си. — За успеха.
— За успеха — повтарям и пия.
— Ааах — въздиша Нейпиър и оставя чашата си. — Ще останеш ли за вечеря?
— С удоволствие.
Той ме повежда към трапезарията. Масата е подредена за двама. Настаняваме се.
— Май ще спечеля „Трокадеро“ — казва той.
— Да, така ми се струва. Не мисля, че Сустевич е в състояние да ти се противопостави. В момента е доста зает. Ядосани партньори искат да знаят какво става. Как така е изгубил наддаването. Как е затрил всичките им пари.
— Руснаците могат да бъдат доста трудни — казва Нейпиър. — Вярвай ми. Знам ги тези неща.
Сядаме. Посочвам третото място, което си остава подозрително празно.
— Жена ти няма ли да ни прави компания?
Нейпиър мрачно поклаща глава.
— Боя се, че не. Възпрепятствана е.
— Разбирам.
— Значи беше прав и за нея.
— Честно казано, не ми се искаше да съм прав.
Нейпиър свива рамене.
— Винаги съм го подозирал. Но какво да кажа? Беше чудно парче. Страхотно чукане. — Пауза. — Както сам знаеш.
Помислям си за онази нощ в „Облаците“, за черните полукръгли очи в тавана на казиното. За стаята на Лорън Нейпиър на трийсет и третия етаж, за твърдия японски матрак, сплетените около кръста ми крака, лакираните й нокти на краката, приличащи на червени захарни петлета.
— Да, съжалявам за това — казвам. — Май проявих малко повече… ентусиазъм.
Нейпиър се усмихва.
Това бе първата ми улика — жената на Нейпиър. Нима не е малко странно, че ме намери в някакъв бар един чуден следобед? Че ми предложи сто хиляди долара, за да изпържа мъжа й? Че имаше сълзлива история как я пребивал от бой и я карал да живее в постоянен страх за живота си?
И нима не е странно само няколко дни по-късно да науча, че синът ми е задлъжнял на руски гангстер? Хей, ама че късмет — синът ми отчаяно се нуждае от пари, а Лорън Нейпиър ми ги предлага! Звездите определено са се подредили добре.
Подобни съвпадения сигурно биха останали незабелязани за повечето хора.
Но аз и тези като мен просто надушваме положението. Съвпадението е знак от Бог. Улика, към която трябва да се отнасяме с уважение.
Кога разбрах, че Сустевич стои зад Лорън Нейпиър? Че именно Професора иска да съсипе мъжа й, за да отмъкне „Трокадеро“, а вероятно и други парчета от империята му? Бих казал, че го разбрах със сигурност в момента, когато Професора ме допусна в имението си в Пасифик Хайтс. Беше прекалено учтив, прекалено заинтересован да инвестира в удара ми. Хора като мен обикновено се третират като боклуци. Започнат ли да се държат с нас по-добре, веднага ставаме подозрителни.
И тъй, полуделият от алчност Сустевич разбира как точно смятам да насадя Нейпиър и решава, че също иска да участва във веселбата. Не му е достатъчно да гледа как съсипвам врага му. Професора пожелава също да се пооблажи от случващото се. Както си знаех.