Дейвис се замисля. Трябват му осем секунди, за да се усети, че го поднасям.
— Господин Ларго, моля ви — казва той. — Знаете ли защо сте тук? Да започнем отначало.
— Ами — започвам бавно, — когато мъж и жена се обичат много, също като мама и татко, мъжът пъха пениса си…
— Господин Ларго — прекъсва ме Дейвис, — нямам толкова време. Моля ви. Имаме нужда от помощта ви.
Това е първото нещо във ФБР стил, което чувам за днес. Никакви заплахи за присъди или насилие, никакво надуване на мускули. А най-просто и почтено искане. Отпускам се в стола си.
— Добре, извинете. Да започнем отначало.
— Да не губим време и да пристъпим направо към въпроса — казва Дейвис. — Не сте арестуван. Не точно. Все още не. Мога да променя решението си по този въпрос в края на разговора ни.
— Разбирам.
— Отначало не можехме да разберем с какво сте се захванали. Прекарахме сума ти време в проклетия ви сайт за витамини. Как му беше името… MrVitamin.com ли? Поръчахме бета-каротин за хиляда долара, преди да се сетим, че всичко е напълно легално. — Дейвис поклаща глава. — Между другото, сайта си го бива.
— Благодаря.
— Жена ми е уебдизайнер. Трябва да ви запозная.
— Става — казвам и се потупвам по джоба. — Имам визитката ви.
— Както и да е, отне ни известно време. И накрая разбрахме. Откраднали сте пари от руската мафия.
Поглежда ме. Не казвам нищо.
— Не сме напълно сигурни как точно го направихте — продължава Дейвис, — защо го направихте, нито пък колко сте отмъкнали. И не мисля, че искам да научавам. Истината е, че гадини като тях си го заслужават.
Изчаква да кажа нещо. Аз обаче отказвам да потвърдя или да отрека думите му. Може да е капан. Затова си седя мълчаливо и го гледам.
— За съжаление вашата лудория създаде сериозен проблем на мен, на партньора ми и на още десет души от отдела ми. От девет месеца разработваме Андрей Сустевич. Трупахме улики срещу него, събирахме парче по парче. Наркотици, проституция, рекет и така нататък. Оставаше ни седмица, преди да разбием цялата му организация.
— Че какво ви спира?
— Вие — отвръща Дейвис. — Спира ни онова, което сте направили.
— Не разбирам.
— Банковата сметка на Сустевич е източена. Той изчезна. Може би бяга. А може и да е мъртъв.
— Както сам казахте, гадина като него си го заслужава.
— Боя се, че не е чак толкова лесно. Правителството на Съединените щати похарчи дотук близо шест милиона долара за разследването на Сустевич. Това е сериозна сума. Задникът на шефа ми е на пангара. Задникът на шефа на шефа ни е на пангара. Което означава, че моят задник е на пангара. Знаете ли какво означава това?
— Май схващам. И моят задник ли е на пангара?
Той ме посочва — универсален знак за „право в десетката, скапаняко“.
— Вижте какво. Не съм признал да имам нещо общо с Андрей Сустевич. А ако имах, сигурно щях да предположа, че е залагал с парите на други хора и е загубил. Всичко. Така че в момента сигурно се крие от някои ядосани руски партньори.
— Все още не схващате какво искам да кажа.
— Какво искате да кажете?
— Може би аз ще успея да обясня — намесва се агент Уорън, моята нова ФБР мама. Гласът й е мек и приятен. — Мисля, че партньорът ми се опитва да каже, че ще арестуваме някого… за нещо. Няма да си позволим да приключим разследването и да останем с празни ръце.
— Аа. — Започвам да проумявам какво става.
— Така че въпросът, господин Ларго — казва мама Уорън, — е дали да направим арест за борсови спекулации и измама, или за проституция и рекет. Честно казано, бихме предпочели да пипнем Сустевич. Но ако се наложи, ще трябва да се задоволим и с другата възможност.
— Тоест с мен.
Агент Уорън свива рамене. Прилича на мама, която нежно гълчи хлапето си, когато го боли коремчето. „Виждаш ли какво става, когато прекаляваш с курабийките?“
Правя още един опит. Когато си обвинен в нещо — независимо дали става въпрос за кръшкане, или за укриване на данъци, — най-безопасната стратегия е да отричаш, да отричаш и пак да отричаш.
— Вижте, искам да ви помогна. Честна дума. Само че нямам нищо общо с Андрей Сустевич. Абсолютно нищо.
Почва да ми писва, казва изражението на агент Дейвис. Той бърка в джоба си, вади миниатюрен диктофон и го слага на масата пред мен.
— Искам да чуете нещо — казва и натиска копчето.
От говорителя се разнася слаб глас, едва различим от силния шум и пращене. Записът е с компресия (силата на всички звуци е еднаква), което издава, че е на подслушан телефонен разговор.