Тръгвам по мраморния под към отсрещния край на чакалнята. Високоговорителите са включени и някакъв глас — или нещо подобно — ехти в залата и обявява пристигането или заминаването на влак — или автобус? — на пети или девети коловоз. По всичко личи, че системата за оповестяване е от времето на самата гара.
Намирам шкафчетата. Нов модел са — без ключове; вместо това можеш да въведеш свой трицифрен код. Пъхам пет долара в четеца за банкноти — достатъчно за двайсет и четири часа. Прочитам отпечатаните инструкции, залепени от вътрешната страна на вратата, и правя тренировка — затварям празното шкафче, след което го отварям с комбинацията си — 911, номерът на полицията, което ми се струва едновременно хитро и лесно за запомняне. Чудя се дали Сустевич ще се съгласи с мен.
Удовлетворен от резултата, оставям куфарчето в шкафчето. Затварям вратата и оставям диамантите за петнайсет милиона долара в чакалнята на гарата. Не поглеждам назад.
Влизам в едно виетнамско заведение за юфка по-надолу по улицата и набирам мобилния на Андрей Сустевич. Гласът, който ми отговаря, не е на Професора. Разпознавам го.
— Здрасти, Дмитрий — казвам. — Как е висенето днес?
— Да — отвръща той. — Добре.
— Имам лоша новина за теб, Дмитрий. Боя се, че в крайна сметка няма да се видим на по питие. Онова с киселината, помниш ли? Ще го оставим за друг път. Професора да е наоколо?
— Момент, моля — казва Дмитрий. Чувам да се говори на руски и шум, докато телефонът преминава от една ръка в друга. След малко чувам гласа на Професора.
— Господин Ларго, къде сте?
— Тъкмо се канех да ви питам същото. Минах през дома ви с надеждата за едно питие. Доста бързо сте се изнесли.
— Само временно — казва Сустевич. — Имам да реша някои материално-технически въпроси.
Чувам още руска реч на заден план, след което и звуците на магистрала — клаксон от минаващ тежък камион, шум на гуми върху асфалт. Дори самият Професор ми звучи по-различно, отколкото го помня — изтормозен, запъхтян, сякаш бяга в буквалния смисъл на думата. Добрите обноски и префърцуненият тон, с които съм свикнал, явно са били изоставени наред с други неща в имението в Пасифик Хайтс. Пратиш ли руски мутри и агенти от ФБР след някого, от хладнокръвието му бързо не остава и следа.
— Разбирам. Е, вижте какво, Андрей. Имам добри новини. Нали ви дължа едни пари? У мен са. Оставих ги в едно шкафче в гардероба на гарата в Сан Хосе. Имате ли нещо за писане?
Суетене. Представям си как Професора бърка в жабката и бута настрана старо пакетче руски дъвки (големи и червени?), за да намери химикалка.
— Да, слушам.
— Гарата на Кахил Стрийт. Шкафче четиринайсет четирийсет. Комбинацията е девет-едно-едно.
— Ясно.
— В куфарчето има скъпоценни камъни за петнайсет милиона. Това са с три милиона повече, отколкото ви дължа, за покриване на разходите по прехвърлянето. Задръжте рестото. Купете нещо хубаво на Дмитрий — топъл шал или ушанка?
— Много щедро от ваша страна.
— И тъй, всичко е пито — платено, нали? Щом вземете камъните, всичко е уредено.
— Да — казва Сустевич.
— И няма да ме тормозите отново, нали? Нито мен, нито сина ми?
— Имате думата ми.
— И без повече скалпове в кофи за боклук. Нито пък разни други гадни убийства.
— Както желаете.
— Много поздрави на момчетата ви. Особено на Дмитрий.
— Господин Ларго, позволете да ви кажа — удоволствие е да се работи с вас.
— Хей, Професоре — отвръщам. — Нека и аз ви кажа нещо — пашол на хуй.
— А, много добре, господин Ларго — казва Сустевич. — И на вас да ви го начукам.
47
Набирам номера, даден ми от агент Дейвис. Той вдига на първото позвъняване.
— Железопътната гара на Кахил Стрийт — казвам аз. — Знаете ли къде е?
— Да.
— Шкафче четиринайсет четирийсет. Вътре има черно кожено куфарче с диаманти за петнайсет милиона долара. Сустевич ще мине да го вземе. Или лично, или някой, който ще ви отведе при него.
— Шкафче четиринайсет четирийсет, гарата — повтаря Дейвис, може би за онези, които са в стаята с него.
— Който отвори шкафчето, работи за Сустевич — казвам аз. — Това е човекът, когото трябва да арестувате. Сега мога ли да се махна?
— Отведете ни до Сустевич и сте свободен — отвръща Дейвис.
48