— Дръжте се! — извика им Бьорник. — Ако ви отнесе морето, няма да ви спасявам.
Те се повлякоха към стълбата. Забитият в кита прът се огъваше като тръстика на вятъра: снежинки се носеха в замръзналия въздух.
След като китът беше най-после завързан, Бьорник се върна на мостика. Той накара да вдигнат всички прозорци.
— Напред! Към айсберга.
Подир по-малко от час параходът вече бе престанал да се тресе от побеснелите вълни. С машини на най-малък ход, той се държеше така — срещу вълните, съвсем разумно, на трийсет метра от огромната маса на айсберга. От всички страни на тази маса се спущаха грамадни вълни, но тъкмо пред айсберга имаше зона на относително спокойствие, в която параходът можеше да се укрие. Врагът номер едно на мореплавателите се превръща в покровител на китоловците в Антарктика всеки път, щом лошото време ги принуди да прекъснат лова.