— Да.
— Е, в такъв случай размисли! Пътуването няма да ти коства и една пара, аз ще се погрижа за всичко. Плата като на някой слуга, наистина не бива да ти предлагам, но там горе аз ще направя някои далавери, хубави далавери, които ще донесат много пари и ние ще се посъветваме каква част от печалбата ще получиш ти.
Това се казваше дума! Признавам, че ми се прииска веднага да кажа „да“, ала все пак реших първо да се осведомя по-подробно.
— Какви далавери имаш на ума си?
Мурад ми смигна и физиономията му възприе лукав израз.
— Не можеш ли да се досетиш?
— Не.
— С рекик занимаваш ли се?
Той ме погледна в лицето с напрегнато очакване. Рекик означава роби. Отхвърлих рязко и самата мисъл.
— За такова нещо никога не бих предложил ръката си, аз съм християнин. Впрочем лова на роби сега е забранен от хадифа14.
Хитрият израз изчезна от лицето му.
— Един ловец на роби по професия не пита за забраната на хадифа, но аз не съм ловец на роби, а и хич нямам намерението да ловя негри. Аз по-скоро съм насочил вниманието си към щраусови пера, тамян, майчин лист, биволски рога и слонови бивни. Всички тези неща се намират в Хартум в големи количества и аз имам намерение да направя значителни покупки. Ти това считаш ли го за грях спрямо твоята религия?
— Не, разбира се.
Той ми протегна ръка.
— Тогава пътувай с мен! Дай си ръката!
— Времето е твърде късо и ние не се познаваме — забелязах аз.
— Аз те познавам и повтарям: ти си мъжът, от когото се нуждая. Давам ти дума, че вреда от тая работа няма да имаш. Напротив, при връщането си в родината ти ще отнесеш една добре натъпкана кесия.
Този мотив си беше все пак насърчителен. Стига да не беше само хитрият поглед, с който преди малко бе очаквал моя отговор! Той ме бе направил подозрителен към турчина, независимо от почтеното му лице. Останах с впечатление, че за него щеше да е къде по-добре, ако не бе ме опознал като противник на търговията с роби. Ето защо все още се бавех с решението.
— Работата сигурно все пак не е чак толкова спешна. Дай ми време за размисъл.
— С най-голямо удоволствие, ефенди. Но струва ми се, ти се каниш, в случай че не стигнем до съгласие, да се отправиш към Суец. Кога би пътувал за там?
— Вдругиден или ден по-късно.
— Е, в такъв случай действително имаме време. Мога ли да те попитам къде живееш?
— Всъщност още никъде не съм отседнал. Само оставих малкото си вещи в хотела и излязох да потърся някоя частна квартира.
— И още не си намерил?
— Нито съм намерил, нито изобщо някаква видял, защото още в началото на моята изследователска експедиция ти има добрината да ме повикаш тук.
— Това е добре, това е отлично, защото аз имам едно жилище за теб. Пита се само какви претенции ще имаш.
— Малки и даже никакви. Нуждая се от една скромна одая, застлана с килим или дори с обикновена черга. Само трябва да бъде чиста. А ако има някое малко дворче, където човек да може да поеме глътка чист въздух, то тогава ще съм повече от доволен.
— Това действително са дребни претенции.
— Който е свикнал при пътешествията си да спи под открито небе, той лесно може да задоволи в града своите потребности.
— Това не е нужно. Ти ще можеш да живееш като паша. Жилището, което искам да ти препоръчам, е много изискано. Ще разполагаш с три одаи, с които и министър би се задоволил.
— Благодаря много! Аз не съм министър и не живея на толкова широка нога. Щом жилището, което ми препоръчваш, е толкова изискано, то не е подходящо за мен и кесията ми.
— О, ще ти подхожда то много добре, защото няма да платиш и един пиастър за него.
— Я стига! Кой ще ти дава под наем три стаи, без да иска заплащане?
— Кой? Аз, ефенди, аз!
— Ти самият? Нима притежаваш къща в Кайро?
— Не, но наех една. От съображение сделките и приготовленията около пътуването съм принуден най-малко три седмици да остана в Кайро. И понеже имам харем със себе си в лицето на моята сестра, нямаше как да отседна в хан или частен дом, обитаван и от други хора. Аз трябваше значи да наема цяла къща, което беше трудна работа. Най-сетне намерих една подходяща постройка, на две преки оттук. Собственикът й е бил богат мъж и след смъртта си оставил цялата разкошна подредба.
— И ти имаш там три стаи в излишък?
— И още повече, ако искаш. Къщата е голяма и обширна, а аз я обитавам сам. Има одаи, в които ние никога не пристъпваме. Странно е чувството да живееш сам в една толкова просторна постройка. Ето защо ще ми окажеш истинска услуга, ако се преселиш при мен и пожелаеш да споделиш самотната ми трапеза.