Бях любопитен какво ли се канеше да сподели с мен Мурад Насър. Доколкото можах да разбера от думите му, то бе във връзка с жилището и бе прозвучало така, сякаш иска да постъпи честно с мен. Дали не се касаеше за някаква причина, която можеше да ме принуди да се откажа от предложението, макар че нямаше да ми се налага да плащам нито за квартира, нито за храна? Нямаше да остана задълго в недоумение, въпреки че турчинът подхвана нещата с низ предвъпроси.
— Ти си християнин — поде той, — а аз познавам твоята религия твърде малко, за да знам какво учи тя. Вярваш ли в райските блаженства и осъждането на всички мъки? Вярваш ли, че след смъртта душата продължавала съществува?
— Разбира се.
— Знаеш ли къде попада душата веднага след смъртта?
— Не. Единствено Бог може да знае това.
— Може ли една отделила се душа да се яви на земята като призрак? Отговори по съвест!
— Като дух — може би, но като това, което аз разбирам под думата призрак, определено не.
— В такъв случай се заблуждаваш. Призраци има.
— Щом ти го вярваш, няма да споря с теб, макар да не споделям твоето гледище.
— Скоро ще го признаеш това мое гледище. Още утре ще вярваш, че призраците съществуват, защото в къщата си имаме един хаял16.
Мурад се вгледа в мен зорко — навярно с очакването, че ще се уплаша. Но аз останах спокоен и се усмихнах.
— Тъй като тези създания, които народът нарича призраци, изобщо не съществуват, то няма как да се намира едно такова и в къщата.
— Аз обаче те уверявам, че казвам истината.
— Значи нещата опират до някаква заблуда. Ти си сметнал нещо естествено, вероятно някоя сянка, за призрак.
— О, не. Сянката е тъмна, докато един призрак е светъл.
— Как беше оформен?
— Той приема всички възможни образи — ту като човек, ту като куче, после пък като камила, магаре…
— Значи не прави — пресякох го аз — подбора си по остроумен начин. Аз не бих желал да бъда сметнат за камила или магаре.
— Не се майтапи, ефенди! Аз говоря сериозно. В действителност не ми е лесно да споделям с теб тези неща, защото следва да се опасявам, че ще се откажеш от жилището.
— Няма защо да се опасяваш, напротив, тъкмо по тая причина решавам да приема квартирата. Толкова често съм слушал за призраци, ала за съжаление още не съм видял ни един. И понеже сега ми се предоставя такава възможност, с радост ще се възползвам от нея. Тъй че сега вече окончателно оставам в тази къща.
— Ефенди, ти хулиш света на джиновете.
— И през ум не ми минава. Аз съм само любознателен и се надявам от този призрак да почерпя една добра информация за света на духовете. За жалост обаче не вярвам, че той принадлежи към него.
— Принадлежи той и още как, защото идва и изчезва изцяло според угодата си.
— Да не би да прави поразии? Или се държи като разумен мъж на почтена възраст?
— Ти пак се подиграваш, ама друг акъл ще те споходи. Духът минава през всички врати.
— Те заключени ли са?
— Не.
— Тогава и аз мога да го сторя, без да съм дух.
— Той дрънчи като със синджири, вие, фучи и бушува като хала, лае като куче, като чакал, реве като магаре, като камила.
— Всичко това мога да имитирам и аз.
— Също внезапното изчезване?
— Съвсем определено, след като изпървом съм видял как я урежда духът тая работа. Значи ти си го видял и чул?
— Да.
— Кой още?
— Всички — сестра ми, слугините й, векилхарчът, двамата ми негри. Той е влизал в техните одаи и е стоял до креватите им, до моя — също.
— И до тоя на сестра ти ли?
— Не, защото тя кара слугините си да барикадират вратите на харема.
— Излиза, че си имаме работа с призрак, която не може да минава през барикадирани, а само през отворени врати. Това ти го мога и аз.
— О, моля, вратите ни не се заключават наистина, но затова пък се зарезват. В къщата няма ключалки, а само резета.
— Хм-м! Има ли призракът някой определен час, в който се появява?
— Действително. Ти сигур знаеш, че часът на джиновете започва в полунощ.
— Всеки ден ли идва?
— Да, и остава тук цял сахат17.
— Не мога да го упрекна, защото след като на някой джин е даден цял сахат, то не е трудно да се помисли, че привидението ще се възползва от това си право. Някой говорил ли е с призрака и какво му е отвръщал той?