— Нищо.
— Тоя дух значи не е някой приказливец, а вътрешно уравновесено, дискретно същество. Той си извоюва уважението ми, тъй като и аз не си падам много по дрънканиците. Откога всъщност обитава тая къща?
— От дълго време. И преди нас се е появявал на всеки обитател на къщата.
— Също и на собственика?
— Не, защото призракът е именно духът на последния притежател.
— Аха! Той доказал ли го е чрез някакво валидно удостоверение?
— Моля, ефенди, остави майтапа! Нещата стоят точно така, както ти казах. От смъртта на собственика, който е бил бинбаши18 във войската на хадифа, никой обитател на тази къща не е издържал повече от седмица. Джинът прогонвал всички.
— А ти от колко време живееш тук?
— От една седмица. И откровено ще ти призная, че до няколко, дена щях да се махна, ако не бях намерил теб. Защото смятам, че ти ще изпъдиш духа.
— Това е едно чистосърдечно признание и аз съм ти благодарен за него. Ще ти засвидетелствам благодарността си, като оправдая твоите очаквания. Надявам се да си разменя някоя и друга по-серт дума с него, така че той повече да не се веене.
— Аллах, валлах, таллах! — извика Мурад изплашен. — Не се залавяй с тая уйдурма! Той ще се държи надалеч и без да говориш с него.
— Мислиш ли?
— Да. Самото ти присъствие ще го накара да се откаже от идването си.
— Значи си на мнение, че той се страхува от мен?
— Това не, но… ефенди, ще ми се разгневиш ли, ако говоря прямо?
— Говори си спокойно!
— Ти си разбрал от книгите там, че бинбашията в последните дни на своя живот е бил благочестив мъж, от което със сигурност може да се заключи, че и неговият дух е благочестив. Един правоверен дух обаче, който се бои от Аллах и Пророка, сигурно би отбягвал къща, в която живее един християнин, неверник.
— Я гледай — ухилих се аз, — какъв хитрец си бил само! Значи затова ми предложи безплатна квартира?
— Не само за това. Припомни си, моля, че съм слушал много за теб и по тая причина желая да ме придружиш! Постави се в моето положение! Тази къща е единственото подходящо жилище за мен и сестра ми. Ако се наложи да я напусна заради джина, няма да намеря втора, която да удовлетворява по този начин претенциите ни. Затова ти си така добре дошъл при мен. Зная, че умрелият бинбаши няма да стъпи в къщата си, додето ти се намираш в нея. Сестра ми се страхува почти до смърт, иска да се махне оттук. Моите слуги ми казаха, че щяла да ме напусне, ако съм останел. Всички те ще се почувстват успокоени, като им обясня, че ще станеш наш съквартирант.
— Съобщи им го тогава час по-скоро! Сърдечно ме радва да узная, че мохамеданските духове имат такъв страх от нас християните и ако покойният бинбаши е умен призрак, то още от днес ще се откаже от визитите си. Колко плащаш за тая покрита с толкова мрачна слава къща?
— Петдесет пиастъра седмично. Помисли колко евтино!
— Но заради духа!
— Да. Цяло Кайро знае, че той броди тъдява и никой не иска да се заселва тук. Наемат я само ябанджии19, ама и те остават тук само за няколко дена, най-много седмица.
— А кой е сегашният собственик?
— Вдовицата на покойния. Но тя също не могла да издържи тук и се преместила при брат си, един търговец на килими в Муски.
— Хм! Струва ми се много несправедливо от страна на духа да се отнася толкова лошо с жена си. Щом мъжът й е оставил къщата, то непростимо е за неговия дух да я прокужда по такъв начин от наследството.
— О, той не я е завещал на нея, а на Кадирине, светото братство Сейид ел Кадер ел Диелани. Вдовицата има право да я обитава само до смъртта си. После тя отива в полза на братството.
— А-а, тъй значи! Светата Кадирине няма право да ползва къщата до смъртта на вдовицата и мъртвият майор броди тук като призрак! Сега разбирам. Побързай при сестра си и й кажи, че духът най-много още един път ще я обезпокои!
— Значи и ти стигна до моето мнение? Даваш ми право? Това ме радва. Да, ей сега ще отида да й съобщя радостния хабер. Но не само това ще я заплени. Навремето аз й разправих за теб и като й казах, че тук пак съм те видял, и че може би ще пътуваш с нас за Хартум, кахърите й за опасното пътуване тозчас ще изчезнат. Но аз при всички случаи трябва да я уведомя за присъствието ти, защото ти ще се храниш при нас.
Мурад стана и тръгна. Ето как още з първите часове на пребиваването ми в Кайро бях въвлечен в най-красивото приключение. Очертаваше се перспектива за безплатно пътуване до Хартум и имах най-добри изгледи да пипна за перчема духа на един египетски майор. Сърце, какво желаеш повече!
Що се отнася до призрака, когато чух подробностите, се сетих за един подобен „призраков“ случай, случай, който се бе разиграл в едно село близо до родното ми място и бе завършил накрая при съдията. Един богат селянин беше починал и в завещанието бе определил малката задна къща да остане на разположение на една стара сродница до нейната смърт. С това условие се обвързваше същинският наследник, синът на покойника. Скоро след погребението мъртвият започнал да се явява като призрак и по някакъв странен каприз тъкмо в задната къщица. Старата жена обаче не вярвала в духове, тя била по-умна от майорската вдовица. Повикала тайно неколцина здравеняци, които се скрили и зачакали духа. Той бил заловен и чаршафът, с който се бил загърнал, смъкнат — оказал се наследникът, синът. Зловидила му се била къщата на старата жена.