Калам не забави бяга си — трябваше да пробие право през тях, трябваше да продължи — засече две оръжия със своите, усети как остриета заскърцаха по ризницата му, врязаха се между брънките, един връх заби силно и потъна дълбоко, изви и заряза нагоре — той заръмжа, загърчи се между бляскащите остриета, уви едната си ръка около главата на мъжа, после натисна с всичка сила, изви и чу как изпращяха прешлени. Повлече след себе си ритащото още тяло, стиснал главата, после го пусна.
Дълъг нож отдясно блесна, хлъзна се и отпра ухото му. Той замахна и усети как ножът му изскърца в метална ризница.
„Гуглата да ги вземе! Някой ми е направил двойници…“
Продължи надолу до ръба, хвърли се над някаква уличка, превъртя се върху плоския хлътнал покрив на стара жилищна сграда. Последваха още няколко трясъка, от които покривът се разтресе — докато преследвачите му скачаха след него. Двама. Петима, седем…
Калам се изправи и се извъртя. Деветима убийци се разгърнаха в полукръг и налетяха.
„Девет Каламовци срещу един.“
Полетя напред, точно в центъра на полукръга. Мъжът пред него вдигна стъписан оръжията си. Успя да парира веднъж с единия нож, веднъж с другия, и отчаяно заотстъпва, преди Калам да пробие защитата със серия мълниеносни атаки. Единият нож се вряза в гърдите му и прониза сърцето, вторият се заби под челюстта, нагоре и в мозъка.
С помощта на двете забити оръжия Калам извъртя тялото на пътя на други двама Нокти, после изтръгна дългите ножове и връхлетя във фланг с шеметна бързина. Острие на нож посече левия му прасец, но не достатъчно дълбоко, за да го забави… той замахна лъжливо ниско към най-близкия Нокът, после заби високо с другото си оръжие… в очната кухина на мъжа зад първия. Дългият нож засече. Калам го пусна, сниши рамо и го натресе в корема на следващия нападател. Сблъсъкът отекна в костите му… „Грамаден е, проклетият от Гуглата кучи син…“ Все пак натисна надолу, освободената му ръка се плъзна между краката на другия и отзад, нагоре. По гърба му задращиха ножове, брънки заотскачаха като кърлежи по нажежени камъни и той усети как Нокътят се мъчи да промени ъгъла на остриетата, да ги забие навътре… Краката му се огънаха, после Калам надигна нагоре противника си, във въздуха, още нагоре… ревът му направо раздра гърлото му, с дясната ръка се докопа до предницата на бронята… нагоре… и през главата.
Нокътят изрита, полетя с главата напред и се блъсна във връхлитащия отзад убиец. Двамата паднаха, Калам скочи след тях, удари с лакът втория Нокът в челото — смачка се като кора на диня — и останалият в другата му ръка нож се заби в тила на първия.
Острие се заби в дясното му бедро, върхът изскочи от другата страна. Калам се завъртя бързо, изтръгна оръжието от ръката на нападателя, изхвърли двата си крака нагоре и се превъртя на гръб, после силно изрита Нокътя в корема и го отпрати по покрива. Друг нож замахна към лицето му — той изпъна ръка и го блокира, изви я и сграбчи Нокътя за китката, издърпа го към себе си и го изкорми със собствения му нож, червата се плиснаха в скута му.
Олюля се и се надигна, издърпа ножа, пронизал бедрото му — тъкмо навреме, за да парира с него ново посичане, заотстъпва — посечените му и прободени крака почти се огънаха — и спря в защита. Трима убийци стояха срещу него, онзи, когото беше изритал, също се изправяше бавно.
Твърде много загуба на кръв; Калам усети, че премалява. Ако дойдеха още Ръце…
Скочи назад почти до ръба на покрива и хвърли двата ножа — неочакван ход предвид лошия баланс на оръжията с по-тежък връх — но Калам от години се бе упражнявал в мятането им от късо разстояние. Единият се заби дълбоко в гърдите на Нокътя вдясно от него; другият щръкна от гърлото на Нокътя вляво. И още докато ги хвърляше, Калам налетя с голи ръце срещу мъжа в средата.
Докопа едната му ръка под лакътя, избута назад и изви — убиецът опита удар отдолу с другия си нож, но Калам го отби настрана. Дръпна внезапно и изкълчи ръката, после я натисна нагоре, костите изскърцаха в зейналата става — мъжът изкрещя. Калам пусна ръката, хвана го за главата и я блъсна с все сила в покрива.
Силен пукот, пращене, чак покривът хлътна — трясък на стари изгнили греди, мазилка и вар се изсипаха надолу.
Калам изруга, превъртя се през жертвата си — и видя през уширяващия се процеп тъмната стая долу. Хлъзна се натам…
„Време е да се махам.“
На десет разтега встрани Перла стоеше и наблюдаваше. Потресен и невярващ. По хлътналия покрив около него лежаха проснати тела. Най-добрите професионални убийци на Малазанската империя. „А той ги помете всичките. Просто ги помете.“ И усети страх в сърцето си — чувство непознато за него, изпълни го с трепет и отмала.