Онрак се срина на купчина сред късовете откъртена скала и повече не помръдна.
А при движението си Икариум се беше обърнал с лице срещу Тайст Едур и ледериите.
Трул Сенгар видя как чудовищното зеленокожо същество — което бе натресло Онрак в стената като торба дини — изведнъж скочи сред струпаните зад него Едур и започна ужасяваща сеч.
Пронизителният звук се извиси още, понесъл със себе си яростен, вихрен вятър на сурова сила. Разрастваше се безмилостно, едури и ледерии падаха, кошмар се бе появил сред тях, воинът ревеше неистовата си закана да ги заличи от света. Трул зяпна невярващо в страховитата мъгла от кръв, кипнала във въздуха, телата падаха — по две, по три, четири, пет наведнъж — воините сякаш се стапяха, залитаха, завъртаха се и се сгромолясваха под дивашките удари…
Оцапана с кръв длан се вкопчи в лявата му ръка и го дръпна. И през ужасяващия пронизителен вой той чу:
— Трул — сега ще умрем — всички. Но аз те намерих. Трул Сенгар, съжалявам — за Стрижението, за всичко… за всичко друго…
Майнала залитна към тях. Изплю кръв — копие беше пронизало гърдите й малко под дясната ключица и лицето й беше смъртнобледо.
— Къде е Монок Очъм? — попита. — Къде е Гадателят на кости?
Трул посочи назад към входа на тронната зала.
— Там влезе — като ранено псе… — И зяпна. Ибра Голан беше застанал на входа.
И изведнъж всякакви думи станаха невъзможни, бесен вятър ги тласна назад, вихрен и толкова силен, че вдигна във въздуха мъртви деца и ги понесе със себе си в страховит въртоп. Джагът стоеше на двадесет разтега от тях сред грамади от трупове и Трул видя зад него искрящ портал; огнената рамка потръпваше колебливо във въздуха, без да докосва скалния под, и сякаш бавно се приближаваше, притеглена от стихията на силата. Зад нея се виждаше тунел, необятно бляскаво мъртво поле, а в самия му център, невероятно далечен — кораб, подмятан от бурни вълни.
Майнала се олюля назад, мина покрай Ибра Голан и изчезна в тронната зала…
Джагът се обърна, от очите му лумна сребриста светлина…
Приведе се и тръгна напред с дълги сковани крачки.
„Духовете да ме благословят…“ Трул се хвърли на пътя на привидението.
Мечът връхлетя върху него сякаш от всички посоки. Не можеше да контраатакува, прътът на копието кънтеше и подскачаше в ръцете му с всеки удар, който отчаяно отбиваше…
И Алрада Ан връхлетя отдясно на джага… два мълниеносни сблъсъка и едноръбият меч изби и двете саби, стрелна се и от гърдите на Алрада Ан изригна кръв, ударът бе толкова силен, че воинът излетя от земята, краката му се превъртяха, тялото се понесе, подето от вятъра сред пурпурен дъжд.
Джагът поднови атаката си срещу Трул, пронизителният вой пак изригна от устата му. Мечът засвистя така бързо, че едва се виждаше, всяко блокиране разтърсваше костите на едура… но джагът беше спрян.
Почти погребан под кървавите трупове, Варат Таун лежеше неподвижен, едното му око бе приковано в двете смътни фигури, Икариум и Тайст Едур… Не можеше да продължи дълго. Никой не можеше да устои дълго срещу джага, но воинът с копието все пак се държеше с упорство и дързост, с такава ловкост и непогрешимо умение, че ледериецът едва успяваше да си поеме дъх.
Зад Тайст Едур децата се оттегляха през грубо изсечения вход.
Бурята вече се бе превърнала във вихър и той кръжеше около двамата сражаващи се… богове, движеха се по-бързо, отколкото окото на Варат можеше да проследи, но ето, че най-сетне копието започна да се цепи от мълниеносните парирания…
Варат Таун чу хленч някъде наблизо, съвсем леко отмести поглед и видя свития до стената Таралак Вийд, хлипаше от ужас. Беше драскал с нокти по камъка сякаш да си изрови път да избяга и по нашарената с жълти нишки стена лъщяха кървави петна. „Ти го поиска, кучи сине. Сега го преживей.“
Ново пращене го накара да извърне поглед и видя, че копието се е прекършило — едурът отскочи и успя някак да избегне страничното посичане на меча, който щеше да го обезглави. С рев, Икариум настъпи да довърши противника си, след това изведнъж приклекна, извъртя се и се хвърли встрани…
… и един катраненочерен демон се завихри от сенките, главата с огромната зейнала паст на змиевидния врат се стрелна напред, челюстите се впиха в дясното рамо на Икариум, единственият преден крак задра джага отпред по ребрата, търсеше меката плът на корема му. Демонът се надигна, повлече джага във въздуха…