„Прилича на пещера“ — помисли си тя. — Просторна удобна пещера. Но арките от бивни, както и огромните кости от мамути, използвани като стълбове, подпори и стени, и подсказваха, че това не е пещера, открита от някого. Беше жилище, построено от самите тях!
Предната част, в която се печеше месото, беше по-голяма от останалите, по-обширен беше и четвъртият сектор, в който ги въведе Талут. От няколкото незастлани нара, разположени покрай стените и очевидно неизползвани, Айла разбра как са изградени.
При прокопаването на по-ниското ниво, от двете страни, малко под повърхността, бяха оставени широки платформи от пръст, укрепени на ключовите места с кости от мамути. Още такива кости бяха поставени напреко върху платформите, а празнините помежду им бяха запълнени с чимове, които повдигаха и придържаха нещо като сламеници от мека гладка кожа, натъпкани е мамутска вълна и други мъхести материали. Като се добавеха няколко пласта кожи, пръстените платформи се превръщаха в топли и удобни легла и кушетки.
Джондалар се зачуди дали огнището, към което ги водеха, е незаето. Изглеждаше безлюдно, но въпреки празнотите в околното пространство, то сякаш беше обитаемо. Виждаха се тлеещи живи въглени, върху някои от наровете бяха струпани кожи, а по рафтовете бяха окачени сухи билки.
— Гостите обикновено отсядат край Огнището на Мамута — обясни Талут. — Ако Мамут няма нищо против. Ще го попитам.
— Разбира се, че могат да останат, Талут — дочу се глас откъм един празен нар.
Джондалар се обърна и се взря в една от купчините кожи, която се размърда. Сетне блеснаха две очи и се появи лице с белег в горния край на дясната буза — татуировка във формата на обърнато V, вплетена в бръчки, издаващи невероятна възраст. Онова, което бе взел за зимната козина на животно, се оказа бяла брада. Два дълги и тънки крака смениха кръстосаната си поза и се спуснаха на пода от ръба на повдигнатата платформа.
— Не ме гледай така учудено, сине на Зеландониите. Жената знаеше, че съм тук — продума старецът със силен глас, по който трудно можеше да се отгатне напредналата му възраст.
— Вярно ли е, Айла? — попита Джондалар, но тя изглежда не го чу.
Айла и старецът бяха впили поглед един в друг и всеки се взираше, сякаш, за да надникне в душата на стоящия срещу него. В следващия миг младата жена се отпусна на земята пред възрастния Мамут със скръстени крака и сведена глава.
Джондалар бе озадачен и смутен. Тя си служеше с езика на знаците, чрез който, както му беше казала, общуваха хората от Клана. Такава поза заемаха жените от Клана, за да изразят почтителното си отношение и уважението си, когато молеха за разрешение да изразят мислите си. Беше прибягвала до нея само когато се бе опитвала да му каже нещо много важно, нещо, което не можеше да предаде по друг начин когато думите, на които я бе научил, не и достигаха, за да сподели чувствата си. Той се питаше как е възможно нещо да се изрази по-ясно на език, в който жестовете и движенията взимаха превес над думите, но много повече се бе изненадал, когато бе узнал, че тези хора изобщо контактуват помежду си.
Щеше му се обаче да не беше постъпвала по този начин точно тук. Когато я видя да си служи със знаците на плоскоглавците по този начин, той се изчерви, прииска му се да изтича при нея и да и каже да стане преди да я е видял някой друг. Тази и поза винаги го бе карала да се чувства неудобно, сякаш предлагаше нему почитта и уважението, което дължеше на Дони, Великата Майка Земя. Смяташе този акт като нещо интимно между тях двамата, като нещо лично, което не бива да се излага на показ пред другите. Съвсем различно бе, когато се държеше така с него насаме. Сега обаче му се искаше тя да направи добро впечатление на тези хора. Щеше му се да я харесат. Не искаше да разберат за миналото и.
Мамут го погледна строго, сетне отново се обърна към Айла. Изпитателният му поглед се спря за миг върху нея, после старецът се наведе и я докосна по рамото.
Айла погледна нагоре и видя мъдри, добри очи и лице, набраздено от бръчици и меки гънки. За миг татуировката под дясното му око и заприлича на потъмняла очна кухина сърцето и заби силно, когато за частица от секундата и се стори, че окото липсва и това е Креб. Но благочестивият старец от Клана, който, с помощта на Иза, беше отгледал и се беше грижил за нея, бе мъртъв. Иза също не беше сред живите. Тогава кой бе този възрастен мъж, който бе предизвикал такива силни чувства у нея? Защо седеше в краката му в позата на жена от Клана? И откъде знаеше той как хората от Клана реагират в такъв случай?