Когато Айла се появи на завоя, следвана от напълно оформената кобила, възседната от момичето и от игривия жребец, всички разговори секнаха. Онези, които вече бяха виждали подобна сцена, макар и все още обзети от страхопочитание, се наслаждаваха на израза, изписан върху лицата на смаяните си и невярващи близки, които за пръв път бяха свидетели на такава гледка.
— Виж, Тюли. Нали ти казах! — обърна се Талут към една тъмнокоса жена, която приличаше на него по ръст, но не и по цвят.
Тя стърчеше над Барзек, мъжът от последното огнище, който стоеше до нея, обвил кръста и с ръце. Край тях бяха двете момчета от същото огнище, на тринадесет и на осем години, както и шестгодишната им сестра, с която Айла се бе запознала малко преди това.
Когато стигнаха до землянката, Айла свали Лати, после помилва и потупа Уини, чиито ноздри отново се разширяваха, долавяйки миризмата на непознати хора. Момичето изтича до един дългурест червенокос младеж, вероятно четиринадесетгодишен, висок почти колкото Талут и ако, не се смята възрастта и още неукрепналото му тяло, почти същия като него.
— Ела да се запознаеш с Айла — подкани го Лати и го задърпа към жената с конете. Той се остави да го влачат.
Джондалар бе приближил за да успокои Рейсър.
— Това е брат ми Дануг — обясни Лати. — Беше заминал задълго. Но сега вече знае всичко за добиването на кремък и ще си остане у дома. Нали, Дануг?
— Още не знам всичко, Лати — отвърна той леко смутен.
— Поздравявам те — усмихна му се Айла с протегнати напред ръце.
Това го смути още повече. Той беше син на Лъвското огнище и трябваше пръв да поздрави пришълката, но красивата чужденка, която караше животните да и се подчиняват, го бе поразила. Пое предложените му ръце и промърмори някакъв поздрав. Уини избра точно този момент за да изпръхти и отскочи настрани и той бързо пусна ръцете и — стори му се, че кой знае защо кобилата изразява неодобрение.
— Уини ще те опознае по-бързо, ако я потупаш и и позволиш да те подуши — обясни Джондалар, доловил объркването на момчето. Беше в трудна възраст — нито дете, нито мъж. — Значи се учиш да добиваш кремък? — поде разговор той, за да предразположи момчето докато му показваше как да гали коня.
— Работя с кремък. Уимез ме обучава от малък — отвърна гордо младежът. — Той е най-добрият, но искаше да усвоя и други техники и да се науча да преценявам необработения камък.
Сега, когато темата на разговор му бе по-близка, Дануг бе обзет от обичайния за него възторг.
В очите на Джондалар проблясна интерес.
— И аз работя с кремък и също съм усвоил занаята от най-добрия майстор. Когато бях колкото тебе, живеех с него край кариерата за кремък, която сам бе открил. Бих искал по някое време да се запозная с учителя ти.
— Тогава, нека аз да те представя, тъй като съм син на неговото огнище и първият, макар и не единствен, който си служи със сечивата му.
Джондалар чу гласа на Ранек, а когато се обърна, видя, че всички обитатели на бивака са ги наобиколили. До мъжа с кафявата кожа стоеше човекът, с когото се бяха поздравили сърдечно. Въпреки че бяха еднакво високи, Джондалар не виждаше никаква друга прилика помежду им. Косата на по-възрастния мъж беше права и светло кестенява, тук-таме със сиви кичури, а очите му бяха с обичайния син цвят. Липсваше всякакво сходство между отчетливо екзотичните черти на Ранек и неговите. „Земята Майка трябва да е избрала духа на друг мъж за детето на неговото огнище“ — помисли си Джондалар — „но защо се е спряла на човек с такъв странен цвят?“
— Уимез от Лисичето огнище на Лъвския бивак, Майстор на Кремък от Мамутоите — произнесе Ранек с пресилена церемониалност, — запознай се с нашите гости, Джондалар от Зеландониите, от твоя занаят, както изглежда. — Джондалар долови в словата му нещо подмолно… но какво беше то? Шеговитост? Сарказъм? Или нещо друго. — И красивата му спътница, Айла от ничий род, но много очарователна, и тайнствена.
Усмивката му привлече погледа на Айла с контраста между белите зъби и тъмната кожа и в тъмните му очи блеснаха хитри пламъчета.
— Поздравявам ви — рече Уимез точно толкова просто и прямо, колкото помпозно ги бе представил Ранек. — Каменоделец ли си?
— Да, майстор на кремъчни изделия — отвърна Джондалар.
— Донесъл сам няколко превъзходни камъка. Направо от кариерата, никак не са изсъхнали.
— В багажа си имам каменен чук и сечиво за пробиване на дупки — заинтригува се веднага Джондалар. — Вие използвате ли такива сечива?
Когато не след дълго двамата потънаха в разговор за общия си занаят, Ранек хвърли огорчен поглед към Айла.