— Знаех си, че така ще стане — отбеляза той. — Знаеш ли кое е най-лошото, когато живееш край огнището на майстор на сечива? Не е това, че кожите ти винаги са обсипани с каменни отломъци, а това, че ушите ти са винаги пълни с приказки за камънаци. А когато и Дануг прояви интерес… камък, камък, камък… само това чувах.
Добродушната усмивка на Ранек опровергаваше оплакванията му, пък и явно всички ги бяха чували преди, защото никой освен Дануг не му обърна особено внимание.
— Не знаех, че това те дразни толкова много — заоправдава се младежът.
— Не го дразни — намеси се Уимез. — Не познаваш ли кога Ранек се опитва да направи впечатление на хубава жена?
— Всъщност, аз съм ти благодарен, Дануг. Преди да се появиш ти, все си мислех, че се надява мен да направи майстор на кремъчни изделия — додаде Ранек, за да разсее опасенията на Дануг.
— Престанах да се надявам още, когато разбрах, че гледаш на сечивата ми само като на резбарски оръдия за обработка на бивни, а това стана скоро след като дойдохме тук — каза Уимез, а после се усмихна и добави: — А ако каменните отломъци в леглото са ти неприятни, трябва да опиташ вкуса на стърготини от бивни в храната си.
Двамата различни на външност мъже си размениха усмивки и Айла с облекчение разбра, че те се шегуват като дружелюбно си разменят заядливи забележки. Освен това тя забеляза, че въпреки различната им боя и екзотичните черти на Ранек, те си приличаха по усмивката и движенията на тялото.
Ненадейно откъм вътрешността на дългата къща долетяха крясъци.
— Не се бъркай, стара жено! Това засяга само Фрали и мен.
Беше мъжки глас, на човека от шестото, предпоследно огнище. Айла си спомни, че се беше запознала с него.
— Не знам защо тя избра теб, Фребек! Не трябваше да и позволявам! — изпищя в отговор пронизителен женски глас.
Изведнъж една възрастна жена изскочи навън през сводестия вход след себе си тя влачеше плачеща млада жена. Последваха ги две момченца с объркано изражение на лицата, едното на около седем години, а другото — двегодишен малчуган с все още неуверена походка, голо дупе и палец в устата.
— Ти си виновна за всичко. Тя те слуша прекалено много. Защо не престанеш да се месиш?
Всички отвърнаха погледи — репликите им бяха до болка познати. Но поразената Айла не сваляше очи от старицата. Никоя жена от Клана не би спорила с мъж по такъв начин.
— Фребек и Крози пак се счепкаха, не им обръщайте внимание — обади се Трони.
Тя беше жената от петото огнище, Огнището на Северния елен, спомни си Айла. Намираше се в съседство на Огнището на Мамута, в което бяха отседнали двамата с Джондалар. Жената кърмеше новородено момченце.
Айла вече се познаваше с младата майка от съседното огнище и изпитваше силна симпатия към нея. Торнек, другарят и, вдигна притискащото се към майка си тригодишно момиченце, което все още не приемаше новото бебе, узурпирало мястото му в прегръдките на майка му. Двамата млади бяха сърдечни и любящи и Айла се радваше, че именно те, а не кавгаджиите обитаваха съседното огнище. Манув, който живееше с тях, бе дошъл да си поприказва с нея докато се хранеха. Разказа и, че той е бил мъжът на огнището, когато Торнек, син на братовчед на Мамут, е бил малък. Каза и, че често се заседява в пределите на четвъртото огнище и това и достави удоволствие. Тя винаги изпитваше особена привързаност към възрастните хора.
Обитателите на огнището от другата им страна, третото по ред, не предизвикваха у нея същия възторг. Там живееше Ранек — именно той го бе нарекъл Лисичето огнище. Не че не го харесваше, но в негово присъствие Джондалар се държеше толкова странно. Това огнище беше по-малко, само с двама мъже, и заемаше по-малко място в дългото помещение, така че тя се чувстваше по-близо до Нези и Талут във второто огнище, а също и до Ридаг. Харесваха и и другите деца от Лъвското огнище на Талут — Лати и Ръги, по-малката дъщеря на Нези, близка по възраст до Ридаг. А сега, след като се бе запознала с Дануг, намираше, че и той и се нрави.
Приближи Талут, съпроводен от едрата жена. С тях бяха Барзек и децата и Айла предположи, че са брачна двойка.
— Айла, бих искал да те запозная със сестра си, Тюли от Огнището на Зубъра, водачка на Лъвския бивак.
— Поздравявам те — протегна ръце жената за официално запознанство. — В името на Мут те приветствам с добре дошла.
Като сестра на водача тя бе равна с него по ранг и знаеше задълженията си.
— Поздравявам те, Тюли — отвърна Айла, като се опитваше да не задържа прекалено дълго погледа си върху нея.
Когато Джондалар за пръв път успя да се изправи на крака, тя с изненада откри, че е по-висок от нея, но да види по-висока жена беше още по-смайващо. На ръст Айла надминаваше всички в Клана. Но водачката не бе просто висока. — мускулестото и тяло излъчваше сила. Единствено брат и се извисяваше над нея. Тя се носеше с осанка, каквато само високият ръст и едрото тяло могат да придадат, и с неоспоримата самоувереност на жена, майка и водачка, която сама управлява живота си.