Въпреки че младежите, които ги наблюдаваха и сами бяха обект на наблюдение, биха могли в последствие да създадат огнище с тези, които току-що ставаха жени, нямаше вероятност те да бъдат избрани за първото важно отваряне. Младите жени, заедно с по-възрастните си съветнички, които бяха заедно с тях в шатрата, размишляваха за няколкото възможни кандидатури сред по-възрастните и по-зрели мъже. Тези, на които се спираха окончателно, биваха извиквани на разговор на четири очи преди крайния подбор.
В деня преди церемонията младите жени, които бяха живели в една шатра; — често те биваха твърде много за една шатра и тогава се изграждаха два бивака за млади жени излизаха групово навън. Когато намереха мъж, с когото искаха да прекарат нощта, те го заобикаляха и „пленяваха“. От така пленените мъже се изискваше да се подчинят и да отидат с младите жени. Малцина възразяваха против това задължение. През нощта, след няколко предварителни обреди, те всичките влизаха в затъмнената палатка, опипом се намираха и прекарваха нощта в изучаване на различията и Удоволствията на другия пол. Нито младите жени, нито мъжете не биваше да знаят с кого се сношават, макар че на практика обикновено успяваха да разберат. Наблюдаващите ги по-възрастни жени следяха да няма излишни грубости и даваха съвети в редките случаи, когато това беше необходимо. Ако поради каквато и да било причина някоя от жените не биваше отворена, това можеше да се осъществи с дискретен обред втора нощ, без да се отправят конкретни обвинения за неуспеха.
Нито Дануг, нито Друез щяха да бъдат поканени в шатрата на Лати главно защото бяха твърде близки родственици, но и заради това, че бяха прекалено млади. Други жени, които бяха отпразнували Първите си обреди предишни години, особено тези, които още нямаха деца, можеха да заемат мястото на Великата Майка и да предадат Уменията и на младите мъже. След специална церемония, с която им се оказваше почит и те биваха избрани за сезона, петите на тези жени биваха боядисвани с наситена червена боя, която не можеше да се измие, макар че с течение на времето опадваше, за да се обозначи, че те са на разположение на Младите мъже, за да им помогнат да натрупат опит. Много от тях носеха и червени кожени ленти над лактите, на глезените или на кръста си.
Макар да имаше и шеговити закачки, жените оценяваха сериозността на задачата си. Проявявайки разбиране към естествената срамежливост и импулса, скрит в копнежа на младите мъже, те се отнасяха към всеки от тях с внимание, като му показваха как да опознава жената нежно, за да може евентуално някой ден и той да бъде избран да отвори някоя жена, така че някой ден и тя да може да роди дете. И за да покаже на тези жени колко е доволна от това, че са се предложили, Мут благославяше много от тях. Дори тези, които известно време бяха живели в съюз с мъже, но не бяха носили живот в утробите си, забременяваха в края на сезона. След полу жените, жените с червени пети бяха най-търсени от мъжете от всички възрасти. До края на живота му нищо друго не можеше да стимулира един мъж от Мамутоите така, както червените пети на минаваща край него жена. Знаейки това, много жени багреха петите си с червеникава боя, за да станат по-привлекателни. Независимо че жена, която се обречеше по този начин, имаше свободата да избере който и да било мъж, нейните услуги бяха предназначени главно за младежите и онези по-възрастни мъже, който успееха да я склонят да сподели компанията им, се чувстваха поласкани. Мамут насочи Айла към един бивак, който не беше далеч от Бивака на обредите за женственост. На пръв поглед приличаше на обикновена шатра в рамките на бивак от домакинства. Разликата, както забеляза Айла, се състоеше в това, че всички негови обитатели бяха татуирани. Някои, подобно на стария Мамут, имаха само по един простичък тъмносин шеврон на дясната си скула — три-четири прекъснати линии, подобно на долните части на обърнати триъгълници, изписани един над друг и вплетени един в друг. Напомняха и долните челюсти на мамутите, от които беше изградена землянката на Винкавек. А татуировките на други, особено на мъжете, както забеляза Айла, бяха много по-сложни. В шарките се включваха не само шеврони, но и триъгълници, зигзази, ромбоиди и спирали под прав ъгъл, изпълнени в синьо и червено.