— Не съм казал, че Айла е равна на теб, Ломи. Казах, че няма по-добра от нея. Нейният произход е… необикновен. Тя е била обучена от… някой с много задълбочени познания в определени видове лечителство. Ти би ли могла да разпознаеш финия аромат на лопена, скрит от тежката миризма на градинския чай така бързо, без да знаеш, че го има? И да кажеш какво лекува?
Ломи понечи да каже нещо, но се поколеба и не реагира. Мамут продължи:
— Мисля, че тя би могла да определи състоянието ти само по вида ти. Притежава удивителната дарба да разпознава болестите и има впечатляващи познания за цярове и лечения, но и липсват умения в онова, което ти владееш най-добре — откриване и отстраняване на проблема, който причинява болестта и оказване помощ на хората да пожелаят да оздравеят. Тя би могла да научи много от теб и аз се надявам, че ще се съгласиш да я обучиш, но ми се струва, че и ти има какво да научиш от нея.
Ломи се обърна към Айла.
— Но ти искаш ли това?
— Да, точно това искам.
— Като знаеш вече толкова много, какво мислиш, че можеш да научиш от мен?
— Аз съм знахарка. Това е… смисълът на моя живот. Не мога да бъда нищо друго. Бях обучена от жена, която беше… Първа, но още от самото начало тя ме накара да разбера, че винаги могат да се научат нови неща. Ще ти бъда признателна, ако ми дадеш възможност да науча нещо от теб — каза Айла.
Искреността и беше неподправена. Копнееше да разговаря с някого, с когото да обмени идеи, да обсъди лечебни процедури и от когото да научи нещо ново.
Ломи замълча. Знахарка? Къде ли беше чувала по-рано това наименование за Лечителка? За момента тя игнорира тази мисъл. Щеше да си спомни по-късно.
— Айла ти е донесла подарък — каза Мамут. — Свикай, когото искаш, но след това, ако обичаш, спусни входната завеса. Всички, които бяха навън, или бяха влезли докато те разговаряха, или стояха на входа. Скупчиха се вътре. Всеки гледаше да не изпусне нещо. Когато всички се настаниха и завесата на входа беше спусната и завързана, Мамут взе шепа пръст от кръга за рисуване и угаси с нея пламъчето, но ярката дневна светлина продължаваше да прониква в шатрата през димоотвода и да се процежда през кожените стени. Нямаше да се получи такава драматична демонстрация в полуосветената шатра, както стана в тъмната землянка, но всеки от Мамутите щеше да я оцени.
Айла отвърза от кръста си контейнера — същия, който тя и Мамут бяха помолили Барзек да изработи — и извади от него трески, запалителен камък и кремък. Когато всичко беше готово, Айла направи пауза и за пръв път от много лунни цикъла насам отправи безмълвна молитва към своя тотем. Не беше някакво конкретно искане; просто си помисли за една голяма, впечатляваща, бързо блясваща искра, за да се постигне желания от Мамут ефект. После взе кремъка и чатна остро по железния пирит. Една ярка искра блесна, и се открои дори в полуосветената шатра, и угасна. Тя отново удари и този път в огнището запламтя малък огън.
Мамутите владееха много хитрини и ловки номера и обичаха да създават ефекти. Гордееха се със способността си да разгадават как са постигнати. Малко неща можеха да ги учудят, но номерът на Айла със запалването на огъня ги порази.
— Магията е в самия запалителен камък — обясни старият Мамут, докато Айла прибираше материалите в кожения контейнер и ги подаваше на Ломи.
След това добави със съвсем друг тон:
— Но на Айла и е бил показан начина за извличането на огъня. Нямаше нужда да я осиновявам, Ломи. Тя просто си е родена в Огнището на Мамута, избрана е от Майката. Тя може само да следва своята съдба, но сега разбирам, че аз съм бил избран да бъда част от нея и че именно затова ми е даден толкова дълъг живот.
Думите му накараха всички в шатрата на Огнището на Мамута да потръпнат, а косата им да настръхне от вълнение. Той се беше докоснал до истинската загадка, до незнайното, което всеки от тях в една или друга степен усещаше и което нямаше нищо общо с повърхностните украшения и обичайния цинизъм. Старият Мамут беше истински феномен. Самото му съществуване беше магия. Досега никой не беше живял толкова дълго. Даже истинското му име беше изчезнало някъде в годините. Всичките други бяха Мамути, шамани на своите Биваци, а той просто си беше Мамут, името и призванието му се бяха слели в едно. Никой не се съмняваше, че има някаква причина за дългия му живот. Щом казваше, че причината е Айла, значи тя беше обвеяна от дълбоките и необясними загадки на живота и света около тях, с които всеки от хората чувстваше, че е призван да се бори.
Айла беше завладяна от различни чувства, когато заедно с Мамут излязоха от шатрата. Тя също бе усетила напрежение и настръхване на кожата, когато старият Мамут говореше за нейното призвание, но не искаше да е обект на такъв интерес от страна на сили, излизащи извън нейния контрол. Всички тези приказки за съдба, за предопределение, я плашеха. Тя не беше с нищо по-различна от другите хора, а и не искаше да се отличава от тях. Не обичаше да коментират и говора и. Никой в Лъвския бивак вече не го забелязваше. Беше забравила, че има някои думи, които не може да произнася правилно, колкото и да се старае.