— Айла! Ето къде си била. Търсех те.
Тя вдигна поглед към искрящите тъмни очи и широката усмивка на тъмнокожия мъж, на когото се беше Обещала. Отвърна на усмивката му. Точно от него се нуждаеше, за да разсее тревожните и мисли. Обърна се към Мамут, за да види дали още му е потребна. Той и се усмихна и и каза да поразгледа лагера с Ранек.
— Искам да те запозная с няколко ваятели. Някои от тях правят великолепни работи — каза Ранек, като я водеше, прегърнал я през кръста. — Ние винаги си правим бивак близо до Огнището на Мамута. Не само ваятели, всякакви творци.
Той беше възбуден и Айла усети, че това е същото приповдигнато състояние, което тя бе изживяла, когато разбра, че Ломи е Лечителка. Независимо от евентуалната конкуренция по отношение на способностите и статуса на всеки от тях, никои не можеше да разбере така добре нюансите и умението в изкуството, както човек, който се занимава с него. Единствено в разговор с друга Лечителка Айла можеше да обсъжда относителните предимства на лопена пред вечнозеленото биле при лекуването на кашлица, например, и тези дискусии и липсваха. Беше наблюдавала Джондалар, Уимез и Дануг, които бяха в състояние да прекарат невероятно дълго време в приказки за кремъка и изработката на сечива и разбираше, че Ранек също се радва на контактите си с други творци, които обработваха бивник.
Докато пресичаха част от разчистената територия, Айла забеляза Дануг и Друез заедно с още няколко младежи, които се усмихваха и пристъпяха неспокойно от крак на крак, докато разговаряха с една жена с червени пети. Дануг вдигна поглед, забеляза я и и се усмихна, после бързо измисли някакво извинение и пресече с големи крачки няколкото метра смачкана суха трева, за да се присъедини към тях. Те го изчакаха.
— Видях, че говориш с Лати и възнамерявах да доведа няколко приятели, за да ги запозная с теб, Айла, но на нас не ни е позволено да се приближаваме твърде много до Бивака на кикотещите се момичета… ъ-ъ, искам да кажа, ъ-ъ — Дануг се изчерви когато усети, че е издал прякора, който младежите бяха измислили за мястото, където не ги допускаха.
— Няма нищо, Дануг. Те наистина много се кикотят. Тогава високият младеж се отпусна.
— Не че има нещо лошо в това. Ти бързаш ли? Можеш ли сега да дойдеш с мен, за да те запозная с тях?
Айла погледна въпросително Ранек.
— И аз тъкмо я водех да я запозная с някой от моите хора — каза Ранек, — но няма за къде да бързаме. Можем да дойдем първо да се запознаем с твоите приятели.
Когато тръгнаха към групичката младежи, Айла забеляза, че жената с червените пети е още там.
— Исках да се запозная с теб, Айла — каза жената, след като Дануг ги представи. — Всички говорят за теб, чудят се от къде си и защо ти се подчиняват тези животни. Ти си загадка за всички ни и съм сигурна, че за това ще се говори с години. — Тя се усмихна и намигна лукаво на Айла. — Послушай ме и не казвай на никого от къде си. Нека да гадаят. Така е по-забавно.
Ранек се засмя.
— Айла, тя може би е права — каза той. — Кажи ми, Майги, защо си с червени стъпала тази година?
— След като Заканен и аз разтурихме огнището си, не исках повече да остана в неговия бивак, но не бях сигурна дали искам да се върна в майчиния си бивак. И това като че ли беше най-подходящото нещо, което можех да направя. Така имам къде да остана известно време и ако Майката реши да ме дари с дете, няма да съжалявам. О, това ми напомни нещо. Знаеш ли, че Майката дари с бебе от твоя дух и друга жена, Ранек? Спомняш ли си Трики? Дъщерята на Марли? Тази, която живее тук, във Вълчия бивак? Миналата година тя избра червените пети. Тази година има момче. Момиченцето на Торали се роди с тъмна кожа като твоята, но не и това дете. Видях го. Много е светлокожо, с червена коса, даже по-ярка от нейната, но иначе прилича съвсем на теб. Същият нос, същите черти. Тя му казва Ралев.
Айла изгледа Ранек с особена усмивка и видя, че лицето му потъмня. „Изчервява се — помисли си тя, — но трябва добре да го познаваш, за да забележиш. Сигурна съм, че си спомня за Трики.“
— Айла, я по-добре да вървим — каза Ранек и я прихвана през кръста, сякаш да я подкани да пресекат обратно празното място. Но тя се поколеба за миг.