— Майги, беше ми много интересно да разговарям с теб. Надявам се пак да си поговорим — каза Айла и след това се обърна към сина на Нези: — Драго ми беше, че ме покани да се запозная с приятелите ти, Дануг — Отправи към него и Друез една от красивите си, спиращи дъха усмивки. — Беше ми драго, че се запознах с всички вас — добави тя, поглеждайки всеки един от младежите. После си тръгна заедно с Ранек.
Дануг я проследи с поглед докато се отдалечи, после въздъхна дълбоко.
— Ех, да беше Айла с червени пети — каза той. Чу няколко одобрителни възгласи.
Когато Ранек и Айла минаха покрай голямата землянка, заобиколена от три страни от разчистената територия, тя чу думкаме на барабани, което идваше от нея заедно с други интересни звуци, които не беше чувала преди. Погледна към входа, но той беше затворен. Точно когато завиваха към друг бивак в периферията на празното пространство, някой застана пред тях.
— Ранек — чу се женски глас.
Беше по-ниска от средния ръст, с млечнобяла кожа, покрита с лунички. В очите и, кафяви с примеси на златисто зелено, искреше гняв.
— Значи наистина пристигна с Лъвския бивак. Когато не дойде в землянката ни да ни поздравиш, си помислих, че си паднал в реката или са те стъпкали животните. — Тонът и беше злобен.
— Трики! Аз… ъ-ъ… Възнамерявах да… ъ-ъ… трябваше да изградим нашия бивак — заекна Ранек.
Айла никога не беше виждала речовития, отракан мъж толкова вързан в устата, а лицето му щеше да бъде червено като петите на Майги, ако тъмната му кожа не го прикриваше.
— Няма ли да ме представиш на приятелката си, Ранек? — попита Трики саркастично. Явно бе, че е разстроена.
— А, да — каза Ранек. — Бих желал да се запознаеш с нея. Айла, това е Трики, една… ъ-ъ… моя приятелка.
— Имах нещо да ти покажа, Ранек — каза Трики, пренебрегвайки невъзпитано церемонията по запознаването, — но мисля, че вече е без значение. Намекнатите Обещания не означават кой знае колко. Предполагам, че това е жената, с която ще се свържеш на Брачната церемония този сезон.
В тона и прозвучаха обида и гняв.
Айла се досещаше в какво се състои проблемът и и съчувстваше, но не знаеше как точно да постъпи в тази трудна ситуация. Тогава излезе напред и протегна двете си ръце.
— Трики, аз съм Айла, от Мамутоите, дъщеря на Огнището на Мамута на Лъвския бивак, закриляна от Пещерния лъв.
Официалността на представянето напомни на Трики, че е дъщеря на водачка и че Вълчият бивак бе домакин на Лятната среща. Тя наистина имаше известни задължения.
— В името на Мут, Великата Майка, Вълчият бивак те приветства, Айла от Мамутоите — каза тя.
— Казаха ми, че твоята майка е Марли.
— Да, аз съм дъщерята на Марли.
— Запознах се с нея преди известно време. Тя е забележителна жена. Драго ми е да се запозная с теб.
Айла чу как Ранек въздъхна с облекчение. Погледна го и видя през рамото му как Диджи се насочва към землянката, откъдето се чуваха барабаните. Импулсивно реши, че Ранек трябва да изясни отношенията си с Трики насаме.
— Ранек, виждам Диджи ей там и искам да обсъдя някои неща с нея. Ще, дойда по-късно да се запозная с ваятелите — каза тя и бързо се измъкна.
Ранек бе поразен от бързото и отдалечаване и изведнъж разбра, че ще трябва да се обяснява с Трики, независимо от това дали му се иска или не. Погледна чакащата хубава млада жена, гневна и уязвима. Червената и коса с един особен, вибриращ оттенък, който не беше виждал при никоя друга, заедно с червените и пети я беше направил двойно по-привлекателна миналия сезон, а освен това тя също се занимаваше с изкуство. Той беше силно впечатлен от работите и. Нейните кошници бяха изключително изящни, а необикновената рогозка на неговия под беше нейно дело. Но тя така сериозно беше приела отдаването си на Майката, че отначало не искаше и да чуе за опитен мъж. Съпротивата и беше увеличила желанието му.
Въпреки всичко, той не беше правил истинско Обещание. Вярно бе, че беше мислил сериозно за това и щеше да го стори, ако тя не се беше посветила на Майката. Тя беше тази, която отказа да направи официално Обещание, опасявайки се, че ще разгневи Мут и Тя ще оттегли благословията си. „Е — помисли си Ранек, — Майката не е могла да се ядоса кой знае колко, след като е взела от моята същност, за да направи бебе на Трики.“ Предположи, че точно това е искала да му покаже тя — че вече има дете за неговото огнище, което, при това, е от неговия дух. При други обстоятелства нямаше да може да и устои, но той обичаше Айла. Да имаше достатъчно да предложи, би помислил дали да не поиска и двете, но тъй като трябваше да се направи избор, изобщо не можеше да става дума за такова нещо. Само при мисълта да живее без Айла стомахът му се свиваше и го обземаше паника. Искаше я повече от която и да било друга жена в живота си.