Айла викна на Диджи и когато я настигна, продължиха заедно.
— Виждам, че си се запознала с Трики — каза Диджи.
— Да, но тя сякаш имаше нужда да разговаря с Ранек, затова се зарадвах като те видях. Това ми даде възможност да се измъкна и да ги оставя сами — каза Айла.
— Не се съмнявам, че е искала да разговаря с него. Миналият сезон целият лагер знаеше, че възнамеряват да се Обещаят.
— Знаеш ли, тя има дете. Син.
— Не, не знаех! Успях само да разменя поздрави с този-онзи и никой не ми е казал. Това още повече ще повдигне Булчинската и цена. Кой ти каза?
— Майги, една от тези с червените пети. Каза, че момчето е от духа на Ранек.
— О, този дух много се навърта насам! Има двама младенци с неговата закваска. При другите не винаги можеш да кажеш от кой мъж са, но при него няма съмнение. Цветът му винаги избива — каза Диджи.
— Майги каза, че момчето било много светло и червенокосо, но много приличало на Ранек в лицето.
— Виж, това е интересно! Мисля, че по-късно трябва да се видя с Трики — каза Диджи с усмивка. — Дъщерята на една водачка би трябвало да посещава дъщерята на друга водачка, особено, когато тя е начело на бивака-домакин. Искаш ли да дойдеш с мен, когато отида да я видя?
— Не съм сигурна… да, мисля, че бих дошла — каза Айла. Стигнаха сводестия вход на бивака, от който идваха необикновените звуци.
— Канех се да се отбия тук, в Музикалната землянка. Мисля, че може да ти е приятно — каза Диджи и подраска по кожената завеса на вратата. Докато чакаха някой отвътре да я отвърже, Айла се огледа.
Югоизточно от входа имаше ограда, направена от няколко мамутски черепа и други кости, запълнени с пресована глина, за здравина. „Сигурно е заслон срещу вятъра“ — помисли си Айла. В падината, където беше разположено селището, можеше да проникне вятър единствено откъм речната долина. На североизток тя преброи четири големи огнища на открито и две ясно очертани работни площадки. Едната изглежда бе предназначена за изработване на сечива и инструменти от бивник и кост, а другата — за обработка на кремък, който се намираше наоколо. Айла видя Джондалар и Уимез заедно с още няколко мъже и жени, за които предположи, че също са каменоделци. Трябваше да се досети, че ще го намери тук.
Завесата се вдигна и Диджи кимна на Айла да я последва вътре, но някой на входа я спря.
— Диджи, знаеш, че не пускаме посетители тук — каза жената. — Упражняваме се.
— Но, Кайли, тя е дъщеря на Огнището на Мамута — каза Диджи, изненадана.
— Не виждам да има татуировка. Как може да е Мамут без татуировка?
— Това е Айла, дъщеря на стария Мамут. Той я осинови в Огнището на Мамута.
— О! За момент, да попитам.
Докато чакаха, Диджи не можеше да сдържи нетърпението си, но Айла разгледа по-внимателно землянката и остана с впечатлението, че тя е хлътнала или като че ли частично се е срутила.
— Защо не ми каза, че е тази с животните? — рече Кайли като се върна. — Влизайте.
— Трябваше да се сетиш, че не бих довела тук някоя, която не е желана — каза Диджи.
В землянката не беше тъмно, димоотводът беше малко по-голям от обикновеното и пускаше доста светлина вътре, но трябваше да мине малко време докато очите им се нагодят след яркото слънце отвън. Отначало Айла помисли, че лицето, с което Диджи разговаря, е дете. Но като я видя, разбра, че тя вероятно бе малко по-възрастна от високата и, яка приятелка. Погрешното впечатление идваше от разликата в ръста между двете жени. Кайли беше дребна и с изящна конструкция, така че застанала до Диджи, можеше да бъде взета за дете, но гъвкавите и женствени движения издаваха увереността и опита на зряла жена.
Макар че отвън заслонът изглеждаше голям, вътре беше по-тясно, отколко Айла си беше представила. Таванът беше по-нисък от обичайното и половината от използваемото пространство в помещението беше заето от четири мамутски черепа, която бяха частично заровени в земята с обърнати нагоре корени на бивниците. В тях бяха вкарани трупите на малки дървета, които се използваха като подпори за тавана, който беше поддал. Като се огледа, Айла се изненада от това, че землянката съвсем не беше нова. Дървото и глинено-сламеният и покрив бяха посивели от старост. Не се виждаха обичайните домакински принадлежности или големи готварски огнища, а само един малък огън. Подът беше добре преметен, като само тук-там имаше тъмни следи от предишни големи огнища.
Между опорните стълбове бяха опънати въжета и завеси, които можеха да разделят пространството. Те бяха нагънати в единия край. Върху въжетата и на куките по стълбовете висяха множество най-невероятни предмети, които Айла никога не беше виждала преди. Шарени облекла, фантастични украшения за глава с орнаменти, нанизи от бивникови мъниста и раковини, висулки от кост и кехлибар и някои вещи, чието предназначение тя не можеше да проумее.