В землянката имаше няколко души. Едни седяха около малкото огнище и отпиваха от чашите си; една двойка седеше в потока светлина от димоотвода, шиейки дрехи. В ляво от входа няколко човека бяха седнали или коленичили на рогозки върху пода близо до големи мамутски кости, украсени с червени линии и зигзази. Айла разпозна една кост от крак, лопатка, две долни челюсти, тазова кост и череп. Хората сърдечно ги приветстваха, но Айла усети, че са прекъснали нещо. Всички ги гледаха, сякаш чакаха да разберат защо са дошли.
— Не спирайте да се упражнявате заради нас — каза Диджи. — Доведох Айла, за да се запознае с вас, но не искаме да ви пречим. Ще изчакаме докато сте готови да направите пауза.
Хората се заеха отново със задачата си, а Диджи и Айла се разположиха на съседните рогозки.
Една жена, която беше коленичила пред голямата бедрена кост, започна да барабани в равномерен ритъм с парче от рог на северен елен, подобно на чукче, но звуците, които произвеждаше не бяха просто ритмични. При удрянето на бедрената кост на различни места се получаваше резонираща мелодия, която се променяше по височина и тон. Айла се вгледа, за да види как се получава необикновеният тембър.
Бедрената кост беше дълга около седемдесет-осемдесет сантиметра и беше положена хоризонтално на подпори, които я отделяха от земята. Епифизисът в горната и част беше отстранен и част от гъбестото вещество беше извадено, с което се уголемяваше естественият канал. Отгоре костта беше изрисувана с равномерно разположени зигзаговидни ивици в тъмночервено — подобни на онези, които така често се срещаха по дрехи и жилища, но тези тук сякаш имаха по-скоро декоративно предназначение или служеха като символи. След като я наблюдава известно време, Айла се увери, че жената, която свиреше на инструмента от бедрена кост, използва модела от ивици като насочващи знаци за това къде да удари, за да получи желания тон.
Айла беше слушала свирнята на Торнек с барабаните от черепи и лопатки. И в нея имаше промяна на тона, но досега не се беше натъквала на такъв обхват. Тези хора изглежда мислеха, че тя притежава някакви магически умения, но това беше по-магическо от всичко, което тя беше правила. Един мъж започна да барабани по мамутската лопатка с чукче от рог, подобно на това, което използваше Торнек. Тембърът и тонът имаха различен резонанс, в тях се долавяше по-голяма острота, но въпреки това звукът обогатяваше и разнообразяваше музиката, която жената изтръгваше от бедрената кост.
Голямата триъгълна лопатка беше около шестдесет сантиметра дълга, с тясна шийка на върха, която към дъното се разширяваше до около петдесет сантиметра. Мъжът беше хванал инструмента за шийката и го държеше изправен, във вертикално положение. Широката му долна част се опираше на земята. Беше боядисан на успоредни, зигзаговидни, яркочервени ивици. Всяка бе широка колкото малкия пръст на човешка ръка и отделена на същото разстояние от другите, при това ръбовете бяха идеално прави и равни. В центъра на широката по-долна част, където най-често се нанасяха удари, червените ивици се бяха изтрили и костта лъщеше от дългата употреба. Когато се включиха и останалите инструменти от мамутски кости, Айла затаи дъх. Отначало можеше само да слуша, завладяна от сложното звучене на музиката, но след известно време започна да се съсредоточава върху всяка мелодия поотделно.
Един по-възрастен мъж свиреше на по-голямата от долните челюсти, но вместо костно чукче използваше парче мамутски бивник, около тридесет сантиметра дълго, заоблено в дебелия край така, че да се образува нещо като топка. Дясната половина на самата мандибула беше боядисана като другите инструменти. Беше обърната и добре закрепена върху небоядисаната страна, което запазваше дясната музикална половина над земята, за да се получава ясна чиста мелодия. Докато свиреше на нея, мъжът потрепваше по успоредните червени ивици, изписани в кухината, както и по външната страна на скулата и прекарваше парче бивник по зъбите, за да вплете в мелодията акцентиращ стържещ звук. На другата челюст свиреше една жена. Челюстта беше от по-млад мамут и беше дълга четиридесет и пет сантиметра; в най-широката си част бе тридесет и пет сантиметра и дясната и половина също бе изписана с червени зигзаговидни ивици. Една дълбока дупка, широка пет и дълга тринадесет сантиметра, от която беше изваден зъб, променяше резонанса и подчертаваше височината на тона.