Жената, която свиреше на тазовата кост, също я държеше изправена, подпряна на земята на единия и ръб. Тя потрепваше с рогово чукче най-вече в центъра на костта, където имаше естествена вдлъбнатинка. На това място звуците се усилваха и промяната в тона беше по-отчетлива, а червените ивици бяха почти изцяло изтрити.
Айла разпозна силните, резониращи по-ниски тонове на барабана от мамутски череп, на който свиреше млад мъж. Той приличаше на барабаните, на които умело свиреха Диджи и Мамут. Барабанът също беше боядисан там, където се нанасяха удари — върху челото и темето на черепа, но в случая не на зигзаговидни ивици, а на разклоняващи се линии и несвързани чертички и точки.
Когато завършиха мелодията на един приемливо заключителен тон, хората се впуснаха в разисквания. Диджи се включи в дискусията, а Айла само слушаше, като се опитваше да разбере непознатите термини, но без да проявява желание да се натрапва.
— Мелодията се нуждае не само от хармония, а и от баланс — обясняваше жената, която свиреше на бедрената кост. — Мисля, че можем да включим и духов инструмент преди танцът на Кайли.
— Тари, сигурна съм, че ще можеш да убедиш Барзек да изпее тази част — каза Диджи.
— По-добре ще е да го включим по-късно. Ще стане прекалено много — и Кайли, и Барзек. Лошо ще контрастират. Не, струва ми се, че, най-доброто нещо ще бъде духов инструмент — флейта с пет тона. Я да опитаме, Манен — каза Тари на един мъж с добре оформена брада, който се беше присъединил към тях от другата група.
Тари отново засвири и този път тоновете прозвучаха като познати на новодошлата. Айла се радваше, че и бяха позволили да гледа и не и се искаше нищо друго, освен да си седи тихичко и да се радва на това ново изживяване. Въвеждането на призрачно звучащия духов инструмент, направен от куха крачна кост на жерав, изведнъж припомни на Айла тайнствения глас на духа на Урсус, Великата пещерна мечка, от Събирането на Клана. Само мог-ърът можеше да изтръгва този звук. Това беше тайна, която беше научил от предишните поколения, но докато свиреше, той притискаше нещо към устата си. „Изглежда е било нещо подобно“ — помисли си тя.
Но нищо друго не развълнува Айла така силно, както танцът на Кайли. Отначало Айла забеляза, че тя носи хлабави гривни на ръцете си, подобно на танцьорката в бивака на народа Сънге. Всяка гривна беше направена от комплект от пет тънки ивици мамутски бивник, широки около сантиметър и половина, насечени с диагонални резки, излизащи радиално от централна, ромбовидна форма така, че когато пластините се съберяха заедно, се получаваше един завършен зигзагов модел. В края на всяка пластинка имаше пробита малка дупчица, за да могат да се свържат заедно и когато тя правеше определени движения, те потракваха.
Кайли общо взето стоеше на едно място, като понякога бавно заемаше невероятни пози и ги задържаше продължително, друг път правеше акробатични движения, подчертавани от потракването на хлабавите гривни на ръцете и. Извивките на гъвкавата, силна жена бяха толкова грациозни и плавни, че изглеждаха много лесни, но Айла знаеше, че никога не би успяла да ги пресъздаде. Беше завладяна от изпълнението и след края му усети, че го коментира спонтанно, така, както често правеха Мамутоите.
— Как го правиш? Великолепно беше! Всичко! Звуци, движения. Никога не бях виждала подобно нещо — каза Айла.
Признателните усмивки показваха, че думите и се приемат добре.
Диджи долови, че музикантите се чувстваха удовлетворени и необходимостта им от силно съсредоточаване беше преминала. Сега бяха по-отпуснати, готови да си починат и да задоволят любопитството си относно тази загадъчна жена, която сякаш се бе появила отникъде и сега беше Мамутои. Стъкнаха огъня, прибавиха дърва и готварски камъни, наляха вода за чай в дървена готварска съдина.
— Айла, не може да не си виждала нещо подобно — каза Кайли.
— Не, изобщо не бях виждала такова нещо — възрази Айла.
— Ами ритмите, които ми показваше? — обади се Диджи.
— Те изобщо не са такива. Просто са обикновени ритми на Клана — каза Диджи.
— Ритми на Клана? — попита Тари. — Какво представляват те?
— Кланът е народът, сред който съм израснала — започна да обяснява Айла.
— Те са измамно прости — прекъсна я Диджи, — но предизвикват силни чувства.
— Би ли ни показала? — попита младежът, който свиреше на барабана от череп. Диджи погледна Айла.
— Да им покажем ли, Айла? — попита тя и обясни на останалите; — Упражнявахме ги известно време.