— Мисля, че бихме могли — каза Айла.
— Ами хайде тогава — каза Диджи. — Трябва ни нещо, с което да постигнем плътен постоянен ритъм, приглушен, без резонанс, като тропот по земята — ако Айла може да използва твоя барабан, Марут.
— Мисля, че можем да го постигнем, ако обвием чукчето с парче кожа — каза Тари и предложи своя инструмент от бедрена кост.
Музикантите бяха заинтригувани. Обещанието за нещо ново винаги будеше интерес. Диджи коленичи на рогозката на мястото на Тари, а Айла седна с кръстосани крака до барабана и потропна по него, за да го усети. После Диджи удари инструмента от бедрена кост на няколко места, докато Айла и даде знак, че е постигнат подходящият звук.
Когато се приготвиха, Диджи започна да барабани в бавен постоянен ритъм, като постепенно променяше темпото, докато Айла и кимна, но без изобщо да променя тона. Айла затвори очи и като усети, че хвана ритъма на Диджи и се включи в него. Тембърът на черепния барабан беше твърде резониращ, за да възпроизведе точно звука, който Айла помнеше. Трудно беше да се постигне усещането за внезапна гръмотевица, например; острото стакато звучеше по-скоро като постоянно трополене, но тя беше използвала подобен инструмент и преди. Скоро започна да заплита един необикновен контрапунктен ритъм около основния, постоянен такт — привидно хаотично стакато с променящо се темпо. Двата ритъма бяха толкова рязко очертани, че нямаха никаква връзка помежду си и въпреки това всеки пети удар от постоянния такт на Диджи се подсилваше от Айла, като че ли почти случайно.
Двата ритъма създаваха засилващ се ефект на очакване, а след известно време — и известно безпокойство, докато двата такта, макар и да изглеждаше невъзможно, най-сетне се сляха. Всяко разединение предизвикваше нова вълна напрежение. В момента, в който сякаш вече никой не можеше да издържи повече, Айла и Диджи спряха преди заключителния такт и силното очакване сякаш остана да виси във въздуха. Тогава, за изненада на Диджи, както и на всички останали, се чу пронизителна свирня на духов инструмент, подобен на флейта. Понесе се призрачна, загадъчна полумелодия, от която всички потръпнаха. Тя завърши на финален тон, но у присъстващите остана усещане за нещо в отвъдния свят.
За известно време всички останаха безмълвни. Най-сетне се обади Тари:
— Каква странна, асиметрична, завладяваща музика.
Тогава няколко човека поискаха от Айла да им покаже ритмите, жадувайки да ги възпроизведат.
— Кой свиреше на флейтата? — попита Тари. Сигурна беше, че не е бил Манен, който стоеше до нея.
— Никой — отвърна Диджи. — Не беше инструмент. Айла свиреше с уста.
— С уста ли? Че как може да се свири така с уста?
— Айла може да имитира с уста всякакви подсвиркващи звуци — каза Диджи. — Да чуеш само как подражава на птиците. Дори те я взимат за птица. Може да ги накара да дойдат и да ядат от ръката и. Това е част от умението и да общува с животните.
— Айла, ще ни покажеш ли как свириш като птичка? — попита Тари с недоверчив глас.
Тя не смяташе, че тук му бе мястото за това, но бързо извъртя един птичи репертоар, който предизвика удивени погледи, каквито Диджи очакваше.
Айла беше признателна на Кайли, когато тя и предложи да я разведе наоколо. Показаха и някои облекла и разни джунджурии и тя откри, че част от украшенията за глава бяха в действителност маски за лице. Повечето предмети бяха ярко и богато обагрени, но се носеха нощем, на светлината на огъня, така че цветовете на костюмите хем да изпъкват, хем да изглеждат естествени. Някой стриваше червена охра от една малка кесия и я смесваше с мазнина. Айла потръпна като си спомни как Креб бе намазал с червена охра тялото на Иза преди да я погребат, но и казаха, че ще я използват за лицата и телата на играчите и танцьорите. Забеляза и стрит дървен въглен, смесен с тебешир.
Айла видя как един мъж нашива мъниста на туника с помощта на шило и и мина през ум колко по-лесно би му било, ако използваше теглич за конец, но реши, че е по-добре да накара Диджи да донесе един. Твърде много внимание и отделяха, и това я караше да се чувства неудобно. Разгледаха няколко наниза с мъниста и други украшения, а Кайли доближи до ушите и две конусообразни спираловидни раковини.
— Жалко, че ушите ти не са пробити — каза тя. — Тези биха ти отивали.
— Хубави са — каза Айла.
Тогава забеляза дупките на ушите на Кайли, както и на носа и. Тя харесваше Кайли, възхищаваше и се и усещаше, че между тях има някакво привличане и сходство, което можеше да доведе до приятелство.
— Защо не ги вземеш? Можеш да кажеш на Диджи или Тюли да ти направят дупки. Освен това непременно трябва да имаш татуировка, Айла. Тогава можеш да ходиш навсякъде, без да ти се налага да обясняваш, че си от Огнището на Мамута.