Айла беше загрижена. Раните и на двете деца трябваше да бъдат почистени, пък и какво ли смятаха да им направят? В края на краищата те бяха просто деца.
Докато Талут държеше момчето, друг мъж взе един от дългите каиши и започна да го увива около момчето, привързвайки дясната му ръка към тялото му. Каишът не беше толкова стегнат, че да спре кръвообращението му, но обездвижи ръката. Тогава някой доведе момичето, което се разплака, когато и нейната дясна ръка беше привързана здраво към тялото и.
— Но… той ми взе…
— Няма значение какво е взел — каза Тюли.
— Има си други начини да си върнеш предмета — каза Бреки. — Можеше да дойдеш в Съвета на Сестрите. Затова имаме Съвети.
— Какво мислиш, че би се получило, ако всеки започне да бие другия само защото не е съгласен с нещо или защото го е подразнил, или му е взел нещо? — обади се друга жена.
— И двамата трябва да разберете — каза Марли, докато завързваха левия глезен на момчето за левия глезен на момичето, — че няма по-силна връзка от тази между брат и сестра. Това е връзката по рождение. И за да запомните това, ще останете вързани един за друг в продължение на два дни, а ръцете, с които сте удряли ще бъдат привързани към телата ви, за да не могат да се вдигат от гняв. Сега ще трябва да си помагате. Единият няма да може да отиде никъде без другия. Единият няма да може да спи, освен, ако и другият не легне. Единият няма да може да се храни, да пие, да се измие, или да стори нещо друго без другия. Ще се научите да разчитате един от друг, както трябва да бъде цял живот.
— И всички, които ви видят, ще разберат злото, което сте си причинили — обяви високо Талут, така че да го чуят събралите се хора.
— Диджи — каза Айла тихо, — трябва да им се помогне, носът на момичето кърви, а устата на момчето е подута.
Диджи отиде при Тюли и пошепна нещо на ухото и. Жената кимна и излезе напред.
— Преди да се върнете в Бивака си, отидете с Айла в Огнището на Мамута, където тя ще прегледа и обработи раните ви.
Първият урок по взаимопомощ, който трябваше да научат, бе как да ходят в крак, за да могат да се придвижват със завързаните си един за друг глезени. Диджи отиде с Айла и хлапетиите в Огнището на Мамута и когато раните им бяха почистени и обработени, двете млади жени ги проследиха с поглед докато се отдалечиха, пристъпяйки спънато заедно.
— Наистина лошо се сбиха — каза Айла, когато се върнаха в Хвощовия бивак, — но момчето действително беше взело нещо от момичето.
— Няма значение — каза Диджи. — Боят не е начинът да си го получи обратно. Трябва да разберат, че той е неприемливо средство. Явно е, че не са го научили в собствения си бивак, затова трябва да го научат тук. Това ще ти помогне да разбереш защо Крози не беше никак склонна Фрали да се свърже с Фребек.
— Защо?
— Ама ти не знаеше ли? Фребек е от един от тези Биваци. И трите са в тясно родство. Чалег е братовчед на Фребек.
— Е, тогава Фребек действително много се е променил.
— Така е, но ще бъда откровена с теб. Още не съм напълно сигурна за него. Мисля, че ще отсъдя окончателно, когато бъде поставен на изпитание.
Айла не можеше да откъсне мислите си от децата, нито от това, че имаше какво да научи от това преживяване. Присъдата беше бърза и без никакви възражения. Дори не дадоха възможност на децата да обяснят, даже никой не се сети да погледне раните им — а тя самата дори не научи имената им. Но те не се бяха наранили сериозно, а нямаше съмнение, че се бяха били. Наказанието беше бързо и те едва ли щяха да го забравят, но то не беше болезнено, макар че раната на унижението и присмеха щеше да им тежи много години.
— Диджи — каза Айла, — ами на тези деца левите им ръце са свободни. Какво може да да ги спре да се развържат?
— Всички ще го видят. Колкото и унизително да е това, че ще ходят из лагера привързани заедно с обездвижени ръце, още по-зле ще бъде, ако свалят каишите. Ще започне да се говори, че са били обладани от злите духове на гнева и че не могат да се контролират достатъчно, за да се научат да ценят взаимната си помощ. Ще бъдат отбягвани и ще се чувстват още по-засрамени.
— Не мисля, че някога ще забравят всичко това — каза Айла.
— А също и много от другите хлапаци. Дори споровете ще понамалеят, макар че, ако от време на време си кряскат, това няма да им навреди — каза Диджи.
Айла вече изпитваше силно желание да се завърне в познатата обстановка на Хвощовия бивак. Беше срещнала толкова много хора и видяла толкова много неща, че в главата и беше бъркотия. Щеше да и е нужно известно време, докато асимилира всичко, но не можа да се сдържи да не погледне към площадката за обработка на кремък, когато минаваха покрай нея. Този път видя там Джондалар, но и още някой, когато не очакваше да види. Там беше Майги, която с обожание се взираше в неописуемо сините му очи и Айла си помисли, че позата и беше доста пресилена. Джондалар и се усмихваше свободно и естествено — Айла отдавна не беше виждала на лицето му тази усмивка, нито този поглед.