— Мислех, че тези жени с червените пети се занимават с обучение на младите мъже — каза Айла, като си мислеше, че Джондалар не се нуждае от никакво обучение.
Диджи забеляза изражението на лицето на Айла и бързо установи причината за намръщения и вид. Можеше да я разбере, но от друга страна и за него изминалата зима бе дълга и трудна.
— Айла, той има физически нужди, също както и ти. Изведнъж Айла се изчерви. В края на краищата тя беше тази, която споделяше леглото на Ранек, а Джондалар спеше сам. Защо се разстройваше от това, че той е намерил жена, с която да споделя Удоволствия тук, на Лятната среща? Би трябвало да го очаква, но тя знаеше защо се чувстваше така. Искаше и се той да прави Удоволствия с нея. Смущаваше я не толкова фактът, че бе избрал Майги, колкото това, че не бе предпочел нея, Айла.
— Ако му се е приискала жена, най-добре е да се спре на някое приятно същество с червени пети — продължи Диджи. — Те не обвързват с нещо. Такава връзка трае до края на сезона и ако няма по-дълбоко чувство, замира през зимата. Не мисля, че влечението му към Майги ще е много силно, а тя може да му помогне да се отпусне и да започне да разсъждава по-трезво.
— Права си, Диджи. Какво значение има? След лова на мамути той си заминава, така каза…, а аз съм се Обещала на Ранек — отвърна Айла.
„Тогава — помисли си тя, докато минаваха през тълпата от хора, — ще се върна в Клана, ще намеря Дърк и ще го доведа тук. Той ще стане Мамутои и ще сподели нашето огнище. Ще се сприятели с Ридаг. Може да доведе и Юра, така ще си има другарка… и аз ще заживея тук с всичките си нови приятели, с Ранек, който ме обича и с Дърк, моят син… моето единствено дете… с Ридаг, с конете и Вълчо… И вече никога няма да видя Джондалар“ — помисли си Айла и сърцето и се изпълни със студена пустота.
32
Ръги и Туси се втурнаха с кикот в главната секция на шатрата.
— Отвън има още една — обяви Ръги.
Айла бързо сведе очи, Нези и Тюли си размениха многозначителни погледи, Фрали се усмихна, а Фребек се ухили:
— Още една какво? — попита Нези, за да се увери, макар че знаеше.
— Още една делегация — каза Туси с много важен вид на човек уморен от всичките тези глупости.
— Тюли, очертава ти се трудно лято — от една страна делегации, от друга — задълженията ти на опекун — каза Фрали, докато режеше парче месо за Ташер, но знаеше, че водачката се къпеше в славата си да е центърът на целия интерес, който се проявяваше към Лъвския бивак и неговите членове.
Тюли и Айла излязоха, а след тях и Нези, за да помага, защото всички други сякаш бяха изчезнали. Фрали и Фребек се отправиха към отвора на шатрата, за да видят кой е дошъл. Фребек последва трите жени, но Фрали поизостана, за да държи децата настрана. Извън територията, която Вълчо беше определил като принадлежаща на Лъвския бивак, имаше група хора. Той беше маркирал с миризмата си невидимите граници и редовно патрулираше по следата. Всеки можеше да се приближи до тях, но никой не можеше да ги прекрачи, без да има изрична покана от някого, когото познава.
Животното беше застанало между хората и шатрата, заело отбранителна поза, която включваше оголени зъби и приглушено ръмжене и никой от посетителите не желаеше да поставя на изпитание намеренията му. Айла му даде знак да застане до нея, направи му жест „приятел“, за който беше изгубила една цяла сутрин, за да го научи да го възприема от нея и всички членове на Лъвския бивак. Той беше в противоречие с най-силните му инстинкти и означаваше, че трябва да позволява на външни лица да влизат в територията на неговата глутница. Независимо че приемаше честите посетители по-лесно, отколкото абсолютно непознатите гости, той определено демонстрираше, че не желае компания и винаги се успокояваше, когато те си тръгнеха.
От време на време, просто, за да му даде възможност да свикне с големи групи хора, Айла го развеждаше из лагера, като го държеше близо до себе си. Това винаги предизвикваше ахкания и привличаше ококорени погледи — вижте как жената уверено се разхожда с вълк по петите си — и това караше Айла да се чувства неловко, но тя чувстваше, че е необходимо. Щом като имаше прилика между начина на живот на хората и този на вълците и щом хората щяха да са част от неговата глутница, имаше някои неща, свързани с хората, с които Вълчо трябваше да свикне. Хората обичаха да са в компания, дори с непознати, и им беше приятно да се събират на големи групи.