Фребек кимна и се отдалечи.
Сега вече делегацията, дошла да прави предложение, беше твърде любопитна, за да си тръгне. Винкавек пръв стигна при тях, видя делегацията, Айла и Тюли и бързо схвана същината на положението. Пусна на земята самара си и се приближи с усмивка.
— Тюли, може би това, че виждаме първо теб, е добър знак, тъй като ти беше първата, която исках да срещна — каза Винкавек като пое двете и ръце и потри бузи с нея, сякаш му беше скъпа стара приятелка.
— Защо аз да съм първата, която искаш да видиш? — попита Тюли, като не се сдържа и се усмихна. Той си беше чаровник.
Винкавек не обърна внимание на въпроса и.
— Кажи ми защо твоите гости са облечени в най-хубавите си дрехи? Може би са делегация?
Една жена се обади:
— Направихме предложение да осиновим Айла.
В гласа и прозвуча гордост, сякаш предложението им не беше практически отхвърлено. Синът ми няма сестра.
Дори Айла усети как заработи умът на Винкавек, но на него му трябваше само миг, за да оцени цялата ситуация и още един, за да вземе решение как да постъпи при тези обстоятелства.
— Е, и аз възнамерявам да направя по-официално предложение по-нататък, но за да има над какво да мислиш, Тюли, искам да предложа свързване. — Той се обърна към Айла и взе ръцете и в своите. — Айла, аз искам да се свържа с теб. Искам да дойдеш и да превърнеш моето Огнище на Мамута в нещо повече от обикновено название. Само ти можеш да ми дадеш това, Айла. Ще донесеш огнището си, но в замяна ще ти дам Мамутския бивак.
Айла се изненада и стъписа. Но защо точно той я моли? Дори и да желаеше, можеше ли така внезапно да промени решението си и да се свърже с него? Така ли лесно се нарушава Обещание?
— Тя вече е обещана на Ранек — каза Тюли.
Винкавек се взря право в очите на едрата водачка и се усмихна многозначително, после бръкна в кесията си и извади от там нещо в свитата си ръка. Отвори я и на дланта му блеснаха две красиви, гладки и взаимно допълващи се парчета кехлибар.
— Надявам се, че Булчинската цена е добра, Тюли.
Тюли се ококори. Предложеното от него беше достатъчно, за да и секне дъха. На практика той и беше казал да назове цената и ако иска, нека тя да бъде в кехлибар, макар че Тюли, естествено, не би я посочила цялата в кехлибар. Тогава очите и се присвиха.
— Аз не мога да решавам, Винкавек. Айла сама прави своя избор.
— Знам, но приеми този кехлибар като подарък за теб, Тюли, за цялата помощ, която ни оказа при изграждането на землянката — отвърна той и настойчиво и подаде парчетата.
Тюли се раздираше от противоречиви желания. Би трябвало да откаже. Ако ги приемеше, това щеше да го постави в изгодна позиция, но решението си беше работа на Айла и обещана или не, тя беше свободна да направи избора си. Тогава защо да не ги приеме? Когато покри с длан кехлибара, тя видя триумфалното изражение на Винкавек и се почувства така, сякаш я бяха купили за две парчета кехлибар. Той знаеше, че тя няма да се спре на никое друго предложение. Ако той можеше да убеди Айла, тя щеше да бъде негова. „Но Винкавек не я познава“ — помисли си Тюли. — Никой не я познаваше. Тя можеше да се нарича Мамутои, но си оставаше чужденка и никой не можеше да каже какво би я трогнало. Тя гледаше как мъжът с поразителната татуировка на лицето насочи цялото си внимание към младата жена и забеляза реакцията на Айла. Без съмнение тя прояви интерес.
— Тюли! Колко мило, че се виждаме пак! — към нея с протегнати ръце се приближаваше Авари. — Толкова закъсняхме, най-добрите места вече са заети. Знаеш ли добро място за устройване на бивак? Вие къде сте?
— Точно тук — каза Нези, приближавайки се, за да приветства водачката на Мамутския бивак.
Тя беше проявила силен интерес към разговора между Тюли и Винкавек и бе забелязала неговото изражение. Ранек никак нямаше да се зарадва, когато научеше, че Винкавек възнамерява да направи предложение на Айла, но Нези изобщо не беше уверена, че водачът-Мамут на Мамутския бивак би могъл лесно да склони Айла, независимо от това какво предлагаше.
— Вие сте тук? Толкова далеч от всичко? — изненада се Авари.
— Тъй като сме с животните, това е най-доброто място за нас. Те стават неспокойни от тълпите — каза Тюли, сякаш мястото беше нарочно избрано.
— Винкавек, след като Лъвският бивак е тук, защо да не издигнем нашия наблизо? — попита Авари.
— Мястото не е лошо. Има си преимущества — по-просторно е — обади се Нези.
„Ако и Лъвският, и Мамутският бивак са тук — помисли си тя, — известна част от интереса ще се прехвърли от центъра при нас.“