— Понякога прилагаме подобна процедура при мамутски бивни — каза Тарнег. — Първо обвиваме бивника във влажни кожи и го заравяме в гореща пепел. Материята на бивника се променя, става по-плътна, но по-лесна за обработване и огъване. Това е най-добрият начин за изправяне на цял мамутски бивник.
— Чудех се как го правите — каза Джондалар, после замълча, явно мислейки за нещо. — Брат ми щеше да поиска да узнае това. Той правеше копия. Можеше да изработи хубав прав прът, познаваше свойствата на дървото, знаеше как да го огъва и оформя. Мисля, че и той би разбрал процеса, който прилагате. Може би познаването на вашите методи е една от причините, поради които Уимез толкова бързо схвана идеята да се нагорещява кремъка, за да става по-лесен за обработка. Той е един от най-добрите майстори на кремъка, които съм срещал:
— И ти си добър каменоделец, Джондалар — отбеляза Тарнег. — Дори Уимез говори много ласкаво за теб, а той не е щедър на хвалбите. Знаеш ли какво си мислех? Ще ми трябва добър майстор на кремък за Бивака на Зубъра. Знам, че си казвал, че ще се връщаш у дома, но това ще бъде дълго пътешествие. Би ли се решил да останеш ако имаш къде? Искам да кажа, би ли се присъединил към моя Бивак?
Челото на Джондалар се набразди докато той се опитваше да измисли как да отклони поканата на Тарнег, без да го обиди.
— Не мога да кажа със сигурност. Ще трябва да помисля.
— Знам, че Диджи те харесва, сигурен съм, че тя ще се съгласи. Освен това няма да ти е трудно да си намериш жена, с която да създадеш огнище — окуражи го Тарнег. — Забелязах как се въртят около теб, дори тези с червените пети. Първо Майги, а сега и всичките останали си намират причини да посещават площадката за работа с кремък. Сигурно, защото, си нов тук. Жените винаги изпитват любопитство по отношение на мъже, които не познават. — Той се усмихна. — Чувал съм не един мъж да казва, че му се иска да е висок русокос чужденец. Те всички биха искали отново да събудят интереса на някоя жена с червени пети, но сега е ред на Дануг — усмихна се хитричко Тарнег на младия си братовчед.
И Джондалар, и Дануг се почувстваха неудобно. Джондалар се изправи и погледна настрани, за да отвлече вниманието в друга посока и случайно установи, че не е много по-висок от тези двама мъже. И тримата бяха почти еднакви на ръст, а Дануг щеше още да порасне. Щеше да стане втори Талут. Но на Срещата имаше мъже с всякакъв ръст, също както на Летните срещи на Зеландониите.
— Ще ми се, Джондалар, да помислиш за Бивака на Зубъра. Сега, когато Диджи и Бранаг най-сетне ще се свържат, смятаме да изградим жилище тази есен, макар че още не съм решил дали да е обща землянка като на Лъвския бивак, или по-малки, индивидуални, за всяко семейство. Самият аз съм малко старомоден. Най-много ми харесват големите землянки, но много млади хора искат да имат място, където да са само със своите роднини и признавам, че когато нещата опират до спор, най-добре е всеки да си има свое собствено жилище.
— Признателен съм ти за предложението, Тарнег — каза Джондалар. — Казвам ти го съвсем искрено, но не искам да оставаш с погрешно впечатление. Аз си заминавам. Трябва да се прибера у дома. Бих могъл да ти посоча редица причина за това — длъжен съм, например, да съобщя на моя народ за смъртта на брат ми. Но истината е, че не знам защо трябва да си тръгна, просто си заминавам.
— Заради Айла ли? — попита Дануг с разтревожен вид.
— Това е една от причините. Признавам, че не горя от нетърпение да видя как тя споделя огнище с Ранек и че се опитвах да я убедя да се върне с мен, когато ви срещнахме. Сега обаче по всичко личи, че ще си замина сам… И това не ме привлича особено, но то с нищо не променя нещата. Наистина трябва да си замина.
— Не съм сигурен дали те разбирам, но ти желая късмет и дано Майката съпровожда с усмивка пътешествието ти. Кога мислиш да тръгнеш? — попита Тарнег.
— Скоро след лова на мамути.
— Като стана въпрос за лова на мамути и се сетих, че трябва да се прибираме. Днес следобед ще обсъждат плана за него — каза Тарнег.
Те се запътиха покрай реката, която беше приток на голямата водна артерия, минаваща покрай селището, и започнаха да се катерят по скалите на местността, където стените се сближаваха. Докато се измъкваха от пролома, заобикаляйки една стръмна тераса, те се натъкнаха на група млади мъже, които ругаеха и подстрекаваха двама от тях, които се биеха. Сред зяпачите беше и Друез.
— Какво става тук? — попита Тарнег, като се намърда по средата на бъркотията и разтърва биещите се.
Устата на единия кървеше, а окото на другия се беше затворило от подутина.