— Те просто… мерят силите си — обади се някой.
— Да, те… такова… се упражняват… за състезанията по борба.
— Това не е никакво състезание, а истински бой — каза Тарнег.
— Не, съвсем честно, ние не се биехме — каза момчето с подутото око, — просто се забавлявахме.
— Ти наричаш забавление подутото око и избитите зъби? Ако само се упражнявахте, нямаше да ви се налага да идвате на толкова отдалечено място, където никой няма да ви види. Не, това е нещо предварително планирано. Я по-добре ми кажете какво става.
Никой не се осмели да отговори, но всички притеснено запристъпяха от крак на крак.
— Ами вие, останалите? — попита Тарнег, оглеждайки другите младежи. — Вие какво правите тук? Включително и ти, Друез. Какво мислиш, че ще направят мама и Барзек, като научат, че си бил тук и си подстрекавал биещите се? Я по-добре ми разправи какво става.
Но никой не промълви и дума.
— Мисля, че ще е по-добре да ви отведем пред Съветите, за да решат те какво да правят с вас. Сестрите ще намерят някакъв начин да ви накарат да се отърсите от желанието си да се биете, а освен това ще послужите като добър пример. Може дори да ви забранят да участвате в лова на мамути.
— Тарнег, не ги издавай — помоли го Друез. — Дален просто се опитваше да ги спре.
— Да ги спре? Защо не ми кажете за какво се биете? — настоя Тарнег.
— Мисля, че се сещам — обади се Дануг. Всички обърнаха погледи към високия младеж.
— Всичко е заради нападението.
— Какво нападение? — попита Тарнег. Започваше да става сериозно.
— Някои хора говореха за нападение на бивака на народа Сънге — обясни Дануг.
— Знаете, че нападенията са забранени. Съветите се опитваха да се споразумеят за огън на мира и установяване на разменна дейност със Сънгетата. Просто ми настръхват косите като си помисля за белята, която може да причини едно нападение — каза Тарнег. — Чия е идеята за нападението?
— Не знам — отговори Дануг. — Просто един ден всички говореха за това. Някой открил бивак на народа Сънге на няколко дни път оттук. Планът беше да кажат, че отиват на лов, а вместо това да нападнат и опустошат бивака им, да им откраднат храната и да ги прокудят. Казах им, че това не ме привлича и че мисля, че е глупаво да го правят. Само ще напакостят на себе си и на всички останали. Освен това на идване се отбихме в един бивак на народа Сънге. Току-що бяха умрели брат и сестра. Може да не е същият бивак, но вероятно всички Сънге се чувстват много зле след станалото. Не мисля, че е правилно да ги нападаме.
— Дануг може да си го позволи — каза Друез. — Никой няма да го нарече страхливец, защото никой не иска да се бие с него. Но когато и Дален каза, че няма да участва в никакво нападение, една цяла банда ревна, че го е страх да се бие. И тогава той заяви, че ще им покаже, че не го е страх да се бие с когото и да било. Ние решихме да дойдем с него, за да не му се стовари цяла банда.
— Кой от вас е Дален? — попита Тарнег.
Момчето с избитите зъби и кървящата уста излезе напред.
— А ти кой си? — попита Тарнег другия, чието око вече ставаше синкаво черно.
Момчето не отговори.
— Наричат го Клуве. Племенник е на Чалег — осмели се да каже Друез.
— Знам какво се опитваш да направиш — каза мрачно Клуве. — Искаш да стовариш цялата вина върху мен, просто, защото Друез ти е брат.
— Не, нямам намерение да обвинявам никого. Ще оставя на Съвета на Братята да реши. Всички вие можете да очаквате да ви призоват, включително и брат ми. А сега по-добре се оправете и почистете. Ако се върнете на Срещата в този вид, всички ще разберат, че сте се били и никой няма да може да укрие станалото от Сестрите. Едва ли е необходимо да ви казвам какво ще се случи, ако разберат, че сте се били заради някакво нападение.
Младежите побързаха да се ометат преди Тарнег да е променил решението си, но си тръгнаха на две групи — едната с Клуве, другата с Дален. Тарнег добре запомни кой в коя е. После тримата продължиха пътя си към Срещата.
— Има нещо, което ми е интересно да науча, ако нямаш нищо против — каза Джондалар. — Защо смяташ да се обърнеш към Съвета на Братята, за да реши какво да прави с тези млади мъже? Те наистина ли ще успеят да укрият случилото се от Съвета на Сестрите?
— Сестрите не търпят никакви побоища и няма да изслушат никакви оправдания, но много от Братята са участвали в нападения като млади, или поне в едно-две сбивания, просто така, малко за тръпка. Джондалар, ти никога ли не си се бил с някого, с когото не е трябвало?
— Ъ, да, струва ми се, че ми се е случвало. И също ме хвана яд.
— Братята са по-снизходителни, особено към този, който се е бил заради справедливата кауза, макар че Дален е трябвало да каже на някого за нападението вместо да се бие за да покаже, че не го е страх. За един мъж е по-лесно да опрости такова нещо. Сестрите казват, че боят винаги води до нов бой и това може да е вярно, но Клуве беше прав за едно нещо. — каза Тарнег. — Друез ми е брат. В действителност той не е подстрекавал биещите се, а се е опитвал да помогне на приятеля си. Хич не ми се иска да загази заради това.