— Джондалар, искам да те разпитам за обичаите на твоя народ — каза Тюли, когато намериха уединено място за разговор. — Знам, че почитате Майката и това говори добре за теб и твоите Зелан… Зеландонии, но има ли при вас церемониално въвеждане на жената в периода на зрелост с разбиране и нежност?
— Първи Обреди? Да, разбира се. Нима може някой да остане безразличен към това как се отваря млада жена за първи път? Нашите обреди не са точно като вашите, но мисля, че целта им е същата — каза Джондалар.
— Много добре. Разговарях с някои от жените. Те имат много високо мнение за теб и вече няколко пъти те препоръчаха, което е важно, но по-важното е, че Лати поиска теб. Би ли желал да участваш в нейното въвеждане в женствеността? Джондалар си помисли, че би трябвало да предугади намеренията на Тюли. Не че не беше получавал подобни покани и преди, но кой знае защо си беше помислил, че тя просто иска да знае какви са обичаите на неговия народ. В миналото имаше голямо желание да участва в такива обреди и се изкушаваше от това, но този път се поколеба. След свещената церемония беше изпитвал ужасно чувство на вина за това, че я е използвал, за да задоволи собствената си необходимост от по-дълбоките чувства, които тя предизвикваше. Не беше сигурен дали точно сега може да се справи с тези смесени чувства, особено, когато ставаше въпрос за Лати, която толкова харесваше.
— Тюли, аз съм участвал в подобни обреди и разбирам честта, която ти и Лати ми оказвате, но мисля, че трябва да откажа. Разбирам, че не сме в роднинска връзка, но аз живях цяла зима в Лъвския бивак и през това време започнах да гледам на Лати като на сестра — каза Джондалар, — много скъпа по-малка сестра. Тюли кимна с глава.
— Жалко, че е така, Джондалар. В много отношения ти би бил идеалния човек. Идваш много отдалеч, и не е възможно между вас да съществува роднинска връзка. Но разбирам как се е получило така, че да я почувстваш като сестра. В действителност не сте споделяли едно огнище, но Нези се отнасяше с теб като със син, а Лати е многообещаваща личност. Няма по-голяма низост в очите на Майката от това, един мъж да отвори жена, родена от неговата майка. Ако се чувствуваш като неин брат, мисля, че това би хвърлило лоша сянка върху церемонията. Доволна съм, че ми го каза.
Те закрачиха обратно към хората, които бяха седнали или стояха прави на склона, там, където той се изравняваше с празното пространство. Джондалар видя, че Талут говори, а още по-интересно бе, че до него стоеше Айла с копиехвъргача си в ръка.
— Видяхте колко далеч Айла може да изстреля копието с този копиехвъргач — казваше Талут, — но ми се иска да ви покажа това при по-добри обстоятелства, така че наистина да се убедите какво може да се постигне. Знам, че повечето от нас обичат да използват по-голямо копие с оформен връх, какъвто Уимез разработи за лов на мамути, но това изстрелващо оръжие има някои действителни преимущества. Някои от нас, от Лъвския бивак, вече експериментираха с него. Оръжието може да изстреля доста голямо копие, но за това се изискват упражнения, както при хвърлянето на копие с ръка. Повечето мъже се научават да хвърлят копия още като деца — по време на игра или лов. Свикнали са с него, но ако видят как добре действа това оръжие, сигурен съм, че мнозина биха го опитали. Айла казва, че възнамерява да го използва в лова на мамути, сигурен съм, че и Джондалар ще го стори, така че някои от вас ще видят какво може да се постигне с него. Говорихме за състезание, но още не всичко е изяснено. Когато се върнем от лова ми се иска да планираме едно голямо състезание с всичките му варианти.
Предложението му се посрещна с всеобщи възгласи на одобрение, след което Бреки каза:
— Талут, струва ми се, че едно голямо състезание е добра идея. Не бих имала нищо против да трае няколко дни. Ние се упражнявахме в хвърлянето на пръчка. Някои от нас улучиха от първо хвърляне по няколко птици от едно ято. Междувременно, нека да дадем възможност на Мамутите да определят най-добрия ден за лова и за Викане на животните. Ако няма какво друго да си кажем, аз трябва да се връщам в своя Бивак.
Хората започнаха да се разотиват, но изведнъж интересът се поднови от това, че на празното пространство излезе Винкавек, следван от Бивака си, делегацията, която бе направила предложение за осиновяване на Айла и най-сетне от Нези и Ридаг от Лъвския бивак. Хората от делегацията започнаха да разпространяват новината, че водачът-Мамут на Мамутския бивак е готов да плати Булчинската цена, която Тюли иска за Айла, независимо от обстоятелството, че тя вече е Обещала.
— Нали знаеш, че той претендира, че има правото да назове Бивака си на името на Огнището на Мамута, просто, защото е Мамут — чу Джондалар как една жена казва на друга до нея, — но няма право на никое огнище, докато не се е свързал с жена. Жената е носителка на огнището. Той я иска само защото тя е дъщеря на Огнището на Мамута, просто, за да може неговият така наречен Мамутски бивак да бъде приет.